Когато детето мирише на кръв

30 септември 2019

Цяла седмица миришеше на кръв. Докторите не позволяваха да я изкъпя заради шестте шева на главата й. Спеше до мен в началото, за да й помагам да се завърта нощно време и да е по-безболезнено. Заради наслоената кръв по къдриците й, се наложи да ги отрежа. Онези сладички букли, така присъщи за двегодинишните момиченца. Както и да е, ще пораснат нови.

Какво се случи? Падна, преди обедния си сън, от втория етаж на необезопасено легло. В частна ясла "Слънчевата къща" на ул. Герлово 13. Имаше огромна синина на челото, шест шева на главата и съдран крак. Да спомена, че в леглото е било сложено да спи още едно дете. След шока от обаждането и уверението на лекарите, че черепът не е засегнат, си казах: "Уххх, благодаря ти, Господи. Случват се такива работи. И моята глава са шили и двете ми ръце са били в гипс. Детство, какво да се прави." Обаче после душата заболя. Нещо не беше както трябва.

Собственичката/директорката/психоложката П., на която аз поверих детето си още когато беше на година и няколко месеца, не се обади дори веднъж след инцидента, за да попита как е Ади, спокойна ли е, повръща ли, има ли стрес при детето, дали пък да не проведе няколко сеанса с нея, нали е психолог. Тц. Само учителките в яслата ме питаха как е Ади, за което искрено им благодаря.

За да проведа все пак среща с нея, аз трябваше да й се обадя и да предложа да осъществим такава. Аз, а не тя. И моята болка в душата се затвърди след 30-минутния разговор. Влязох с гняв и убеденост, че ще изпратя какви ли не проверки в яслата, а излязох с насълзени очи и няколко мисли в главата:

"Засъхналата кръв по чаршафа в яслата"
След седмица от падането на Ади, още я имаше там. Влязох, за да видя леглата. Видях и кръвта по чаршафа. Това не е липса на хигиена, това е незаинтересованост, замазана с „нали вече всичко е наред с детето“. Кървавото петно за напомнянка ли служи или по-скоро е липса на емоционална хигиена? Чаршафите се перели на две седмици, каза един отговорен психолог, който не можа да вземе и запере спалното бельо преди отредения срок. Леглото, от което падна Ади, вече беше обезопасено, но другото двуетажно - не. Може би и от него трябва да падне някой, за да се случи. Петното в моята душа знаете ли какво е? Дълго време ще живея с недоверие към подобни заведения и центрове и ще се моля починалите ми родители да ми пазят детето отгоре. Нали уж имало Ангели-Хранители?

"За нередностите в яслите/градините"
Темата е дълга. Но се убедих в едно. Не парите правят едно място безопасно, а човешкият фактор. Инциденти се случват. Падания, чупене на ръце, крака, някоя друга цицина, няколко шева по главата. Напомнят ни за безстрашните детски години. Но отговорността и загрижеността (особено второто) е нещо основно, когато правиш бизнес с деца. Трябва да ти е ясно, че те с пари не се купуват. Трябва да можеш да ги осигуриш, без някой да плаща за тях. И трябва доста да ти е яко дупето, когато решиш да злоупотребиш с тях. Винаги следвам една максима в живота си, която споделих при разговора ми с П.: "Не очаквам да ми кажеш реално колко деца има в яслата и защо някои спят по двойки, въпреки че аз мога да броя. Оставам това на съвестта ти". Защото няма по-голям съдник от нея. Особено вечер, когато заспиваш. Или поне при мен е така.

"Много будно дете е. Дете с потенциал."
Ми каза П. за Ади. Ето тук, в този момент рухнах и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Буцата от гняв и обида се озова там. Не можеш да използваш мили думи за чудното ми дете, когато за една година нямаше нито една родителска среща или иницииран индивидуален разговор за развитието му. За година незаинтересованост и липса на обратна връзка "индивидуалното отношение" към всяко дете в яслата някак рязко изменят значението на всяка една претенция, заявена при приема й. И все пак Ади имаше прекрасни моменти там. И не шевовете по главата и са виновни, че тя няма да продължи да расте там, а липсата на отношение, отговорност и загриженост.

"Многооо съжалявам" ми се повтаряше постоянно. И аз съжалявам. И детето ми съжалява. Остава сега и съвестта да съжали, за да изчезне засъхналата кръв по чаршафа.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
5
Калина Дойчева
05 октомври 2019, 07:21

Синът ни също посещаваше тази детска градина. Управителката е изключителен оратор, психилого, който умело наблюдава родителските нужди и потребности, и на всеки обещава исканото.

Проблемът:
- Това няма как да се случи с липса на персонал, липса на чистач и мед.лице. Учителките там са и "учители", и лелки, и чистачки, и миячки и сервитьорки.
-Прекалено много деца на различна възраст и с различни потребности-неминуемо внимание се обръща на по-малките и тези със специфични потребности

Други проблеми:
-Различни такси за родителите
-Липса на желание за организация на родителски срещи
-Липса на желание за подготовка за концерти и общи събирания/ предполагам с цел родителите да не се срещат
-Липса на контрол за здравното състояние на децата
-При всеки проблем или родителят или детето трябва да поеме отговорността - за удар от друго дете, скъсана блуза с нахапано рамо, прещипан пръст.

Имахме проблем с една девойка Д., която плашеше детето ни че мама няма да дойде да го вземе, плашеше го с "бабата" на горния етаж. Първо синът ни беше наречен лъжец.. Той си измисля!?
След това получих лично извинение от Д. и си призна, че не е могла да се оправи в кокнкрентата ситуация и да приспи децата.

Конкретни лъжи:
-Имаме учебници, ще имаме учебници
-Всеки момент очакваме разрешение за ползване на двора от децата
-Използва се кухня/ някаква "жена" готви/
-Всеки месец с гръм и трясък се съобщаваше нова активност, с която децата ще се заемат - йога, танци, хип хоп, актьорско майсторство... всичко е непоследователно и приключваше в рамките на няколко седмци.

Лъжи, лъжи и само лъжи!

С времето нещата избледняват, живота на детето ти навлиза в друг етап и позабравяш...но горчилката остава.

4
Мария Попова
02 октомври 2019, 20:50

До #2:

3
AVA
01 октомври 2019, 12:20

Аделина, споделеното от Вас е ужасяващо! Би трябвало инситуциите да са сезирани и да бъдат взети мерки. Жестоко е по този начин да бъдат третирани деца.
Трудно ми е да повярвам, че въпросната госпожа е психолог. Защото още по-добре би трябвало да осъзнава, че травми, нанесени в детска възраст, могат да повлияят на целия предстоящ живот на човека. Освен ако чрез подобна "детска градина" не готвиш бъдещите си пациенти...

2
Аделина Ружина
30 септември 2019, 21:18

Дъщеря ми беше на година и 10 месеца когато тръгна във въпросната детска градина. Безсмислено е да обяснявам за презентацията, която ни направи въпросбата психоложка-директорка, всичко звучеше прекрасно. Първите 3 месеца боледувахме групово вкъщи от какви ли не екзотични заболявания, но на молбите ни поне да ни казва кога има болни деца, за да не я водим, така и не откликна. Както и да е, всички деца боледуват, всички родители боледуват с децата си. След това дойде лятото, водеха ги в Академията, имаше по-малко деца, нещата изглеждаха почти нормални. През есента започнах да забелязвам някои “нови” неща в поведението на детето - постилаше си завивки на земята, хранеше се ужасно бързо, ревностно пазеше храната си. Един ден я взехме от градина, тя заспа в колата, събуди се чак на другата сутрин и започна да заеква. Инаше дни, в които си слагаше ръката на устата и казваше: не мога да говоря. Излишно е да разказвам какво изживяхме вкъщи, не искам дори да се сещам. И двамата с баща й сме лекари, изчетохме всичката възможна литература по въпроса, консултирахме я с психолог и психиатър, и двамата бяха категорични - копиращо поведение, търсете причината в средата, в която расте. От градината казаха - тя тук не заеква, не го е правила нито веднъж. И беше толкова убедителна въпросната психоложка, че шокът за нас беше още по-голям. Горе-долу по същото време съпругът ми, взимайки я следобяд, ми се обади и ми разказа притеснен, че на вратата го е посрещнало огромно 80-килограмово момче, хвърлило му се е на врата, след което набързо са го прибрали в едната стая. На въпросът кое е това дете, Пламена отговори, че е аутист, че се занимава с него от време на време и този случай бил изключение защото родителите я помолили да го “гледа” извънредно. След два дни въпросното 80 кг дете отново беше там. И тук е моментът да спомена, че там има две учителки, които се грижат за почти 30 деца (защото и аз мога да броя), половината от които са много малки и изискват много обгрижване. 30 деца и още колко, които крият във въпросната стая?!
Дни след това, аз, вече навръзваща събитията, започвам да търся начин да получа информация. Както споменах, с мъжа ми сме лекари и все някога някъде на някого сме помогнали или трябва да помогнем. И на този накой съвестта му проработва. Няма да изпадам в подробности, ще кажа само фактите:
- при обявени две групи с по 10 деца, реално са записани над 30 защото Пламена “не може да отказва”
- няма легла за всички, спят по 2-3 на легло, спят по земята
- няма храна за всички защото при обявен кетъринг от арменски ресторант, всъщност готви самата Пламена
- няма достатъчно персонал. Момичетата, които работеха там, конкретно Илиана и Ани, бяха чудесни, всеотдайни, обичливи, но няма как да смогнат на 30 деца, половината, от които с памперс и много нужди. Много често самият мъж на Пламена беше в градината и гледаше децата.
- никакъв контрол за болни деца
Това достатъчно ли ви е, за да повдигнете вежди, да си кажете “ужас” и да затворите статията? Защото сега идва “свръхинтересната” част:
Родители на деца с аутизъм и поведенчески проблеми, най-често агресия, плащали на Пламена, за да ги държи при другите “нормални” деца и да наблюдава поведението им. Това, хора, за мен е геноцид. И не, в никакъв случай не дискриминирам децата с проблеми в развитието, как да ги дискриминирам като аз точно с дечица с увреждания работя, геноцид е защото е жестоко да заведеш един аутист в среда с 30 пищящи малчугана. И не е възможно един психолог да не знае това. Не само геноцид, това е експеримент с хора, експеримент с деца.
И може би ще ме попитате какво направих. Една цяла нощ пих и ревах. И се обвинявах. И се свързах с единствената майка, която познавах. Тя каза, че същите “странни” неща е забелязала и при нейната дъщеричка. Дори не взехме багажа на Кая от градината. Идваше ми да подпаля това място. Но след това просто си казах, че не желая никога повече да видя тази жена, че не искам повече да стъпя там където въображението ми рисуваше ужасни картини. И да, и моето дете имаше хубави моменти там. Поне така си мисля. Но децата умеят да се радват чисто. Вероятно хубав и радостен момент там се равнява на собствена филийка с лютеница...
Не исках да си спомням тези неща. Искам да живея сега в реалността когато, слава на Бога, имаме едно щастливо дете. Но съм ужасно скептична, ужасно предирчива, ужасно предубедена.
Дано ни остане само това “увреждане” от Слънчевата къща.

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР