Поддържана майка. Неподдържана майка.
По темата ме провокира въпросът на една майка. Попадна ми, тъй като членувам в групата „Софийските майки“. Доста подобни фейсбук „организации“ напуснах още преди да родя, например „Бебета юни 2017“ или някакви такива, тъй като имаше прекалено много дискусии за гащи за след раждане. Някак не ми беше интересно. Цитирам въпроса на софийската майка, като ще ви споделя как се чувствах аз самата:
„Според вас трябва ли да се поддържа една жена след като има деца? И това не я прави по-малко жена, която има нужда от това да бъде красива, нали? Малко да разнообразим (чудя се на мамчетата, които мислят, че след като родят светът свършва).“
Осъзнах, че да си „поддържан“ е състояние на духа, а не състояние на „физиката“. По въпроса десетки майки заговориха за мустаците си, космите по краката, по триъгълника и по всякакви такива срамни и не дотам срамни места. Да си махнеш космите твърдо смятам, че е въпрос на желание и организация, а не въпрос на „бебето реве и не ме оставя“. Да теглиш едно ножче отнема не повече от 5-7 мин. Еднократно, в рамките на няколко дни. И понеже бебето ще реве и когато имаш косми, може да пореве и докато си ги махаш. Ако си решил, де. Ето защо мисля, че една неподдържана майка и без косми ще си остане неподдържана, ако вътрешно е тъжна, в депресия или не може да намери баланса в емоциите си. И днес след година и седем месеца откакто родих, заявявам, че има моменти, в които съм една неподдържана майка без косми по краката и триъгълника. Ще ви обясня и защо.
Имах моменти на слабост по време на майчинството ми. Душичката ми страдаше по свой си начин. Заради различни причини. Тези моменти ги е имало и преди да стана майка. Ще ги има и след като стана баба. Не възприемам идеята да се фокусираме върху функцията „майка“ и да се говори за традицията „те някои жени се изоставят, когато станат майки“. Та аз се изоставях поне два пъти преди да стана майка. Бях качила 7 килограма, ходих рошава и без грим. Не помня имах ли косми по краката, нямах ли? Гладичък ли беше триъгълникът ми, не беше ли? Трябваше ми време да разбера всъщност колко ненужни и грешни етикети се лепят на майките. Горките майки!
Да си поддържан преди всичко означава да се погрижиш за вътрешното си спокойствие и приемане на себе си. Като си махна мустака, не си мислете, че ще стана по-поддържана. Напротив, ще съм си все в същата депресия, просто в очите на хората няма да имам мъх под носа. И не си мислете, че защитавам тезата, че трябва да сме затлъстяващи космати майки, а че е време да спрем да говорим за „поддържани майки“ и „неподдържани майки“, базирайки се на външни фактори. Ако се вглеждаме малко по-надълбоко в душата на една майка, подобни дискусии биха били доста по-градивни.
На мен лично ми трябваше година и половина след като родих не, за да си обръсна краката, а за да се почувствам истински поддържана. Емоционално. В баланс със себе си. И да, това се отрази на външния ми вид, но далеч не, защото започнах да слагам грим. А защото очите и кожата ми излъчваха спокойствие.
Мислете за вътрешния си свят. Дали като майка, баба, леля, обикновено момиче или просто жена. Поддържайте него, защото той ще ви се отблагодари и външно.
