Дългата нощ на Джуди Гарланд

Казват, че в деня, когато Джуди Гарланд, незабравимата Дороти от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939), си отива от този свят, из Канзас се извива страшно торнадо – досущ като онова, което отнася Дороти и кучето й Тото от другата страна на дъгата, във вълшебната страна на Оз

Ирина Иванова 13 September 2019

Снимка: getty images/guliver

 

Да, Джуди Гарланд взима приспивателни от 10-годишна. Дава й ги майка й Етел Гъм – бивша актриса и амбициозна до лудост жена, която по-късно Джуди ще нарече истинската „зла вещица от Запад“, сравнявайки я с онази от „Магьосникът от Оз“.

И двамата родители на Джуди са водевилни актьори, собственици на малък пътуващ театър, които включват в семейния бизнес, без много-много да ги питат, и трите си дъщери (Джуди е най-малката). По-късно фамилната трупата спира да пътува и се установява в Калифорния. Имат проблем – бащата Франсис Гъм, или както е сценичният му псевдоним – Франк, е разобличен като хомосексуалист, който имал сексуални отношения с разпоредителите в театъра си.

Срам и скандал в онези години. Фамилният бизнес запада, бащата започва работа за друг театър, а майката посвещава цялата си енергия на кариерата на трите си дъщери – сестрите Гъм. И най-вече на най-талантливата от тях – Франсис, която съвсем скоро ще стане световноизвестна като Джуди Гарланд.

Гарланд обича да казва, че се е родила на 12, в студиото на „Метро Голдуин Майер“. Майка й я завежда на кастинг пред самия Велик и Страшен Луис Б. Майер, истински магьосник от вълшебната страна на големите надежди, собственик на най-силното студио тогава „Метро Голдуин Майер“. Кастингът бил за ролята на Дороти от „Магьосникът от Оз“, а на старото куче Майер му трябвали точно три минути, за да разбере, че с появата на тази малка Франсис кастингът приключва – пеела повече от изключително, сценичната й харизма била необикновена, но което било най-важното – истинската й красота разцъфтявала пред камерата, върху лентата.

Пробните й снимки показвали рядко срещана фотогеничност. И Луис Б. Майер подписал договор с 12-годишната Джуди Гарланд точно половин час след като я видял за първи път. Това хич не се случвало често.

Майер обаче не знаел, че преди да застане пред него и да го срази с великолепния си глас, Джуди и майка й били преминали през обичайната ситуация. Джуди изпаднала в ступор, не искала да ходи на кастинг, не искала да пее и искала единствено да я оставят на мира, а майка й решила проблема по обичайния начин. Изсъскала й: „Ще дойдеш с мен и ще го направиш или ще те завържа на леглото и бързо ще те пречупя“. Така се родила звездата Джуди Гарланд. Признава го самата тя в интервю за Барбара Уолтърс от 1967 г.

MGM също действали както си му е редът. Наложили на Джуди сурова диета, защото тя тъкмо влизала в пубертета и лесно пълнеела. Тийнейджърството й преминало в почти непрекъснат глад, а до края на живота си Джуди не успяла да се разбере с тялото си. Студиото сбъдвало мечти и разбивало животи едновременно. Неговите „звезди“ работели по 18 часа на ден 6 дни в седмицата, влизайки от филм във филм, от декор в декор. Или изнасяли по 36 представления за седмица.

За да ги държат в кондиция, им давали коктейл от амфетамини, а за да свалят адреналина им и те все пак да успеят да заспят, им предписвали сънотворни. Дори на тийнейджърите. Всичките човешки проблеми на звездите си магьосниците от MGM решавали с хапчета. Джуди не е единственото дете, подложено на този режим. Скоро тя разбира, че другата голяма малка звезда на студиото Мики Руни, в когото тя се влюбва лудо и който по-късно се жени за Ава Гарднър, е в същото положение.

Мики Руни и Джуди Гарланд са най-добрите състезателни кончета на MGM в битката за публика. Луис Б. Майер е първият, който разбира простата истина, че компанията му трябва да създава не „филми за възрастни“ или „филми за деца“, а филми, които да привличат всички – от малки деца до грохнали старци. Така той стига до идеята за „семеен филм“, а в истинския семеен филм задължително трябва да участват деца. За около 15-ина години за Гарланд и Руни MGM е дом и семейство едновременно, а Луис Б. Майер е нещо средно между техен баща, учител, наставник и Господ Бог. А за Джуди – уви, и любовник.

Харви Уайнстийн очевидно е просто добър ученик на своите предшественици и продължител на една сериозна традиция. Луис Б. Майер например не само бързо подписал договор с Джуди Гарланд, но и пред очите на майка й, обяснявайки как малката го пленила, защото пеела от цялото си сърце, сложил ръката си на лявата й гърда. „Добре че не пеех с някоя друга част на тялото си!“ – казва Гарланд с горчива ирония години по-късно, признавайки за сексуалния тормоз, на който я подлагал Майер в тийнейджърските й години.

Тя успява да сложи край на този кошмар едва когато навършва 20. По думите й могъщият собственик на холивудската студия плакал като дете, когато тя му заявила, че повече няма да се срещат.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР