На 23 април 1961 г. голямата холивудска актриса и певица Джуди Гарланд изнася паметно шоу в Карнеги Хол в Манхатън. За това шоу все още се носят легенди. Въздухът в онази априлска нощ е наситен с електричество. Залата – препълнена.

39-годишната Джуди Гарланд, съвсем наскоро завърнала се от оня свят, между другото, гледа публиката през един процеп на тежката завеса. Ръцете й треперят, дишането й прилича повече на предсмъртен хрип, гласът й се сгромолясва чак долу в петите, цялото й тяло се разтърсва от свръхпритока на адреналин. Барабаните на бенда й, който вече е на сцената, започват да бият лудо (но не по-лудо от сърцето й). Само след малко трябва да излезе там, на арената.

Усеща как някъде дълбоко в тялото й хапчетата, тези малките разноцветни кръгли „агенти“, нейните единствени спасители, нейните най-добри приятели, с които се познава толкова добре още от дете, започват да се разтварят и да се сливат с кръвта й.

Ето я и чашата скоч – приема я точно трийсет секунди преди да излезе. Барабаните бият все по-силно – все едно предстои да се извърши някакво жертвоприношение. Джуди поема дъх и започва да крещи иззад завесата към публиката „Майната ви! Майната ви! Майната ви!“. А после прави фаталната крачка. Светлините на рампата и тътенът на аплодисментите я поглъщат завинаги. Всеки път, когато излиза на тази проклета сцена, умира и възкръсва отново. Как се живее с това?! Джуди Гарланд не знае. Но още по-сигурно е, че не знае как се живее без това.

Казват, че в деня, когато Джуди Гарланд, незабравимата Дороти от класиката  „Магьосникът от Оз“ (1939), си отива от този свят, из Канзас се извива страшно торнадо – досущ като онова, което отнася Дороти и кучето й Тото от другата страна на дъгата, във вълшебната страна на Оз. Дали по този начин природата не отдава чест на 47-годишната холивудска легенда, или пък просто в Канзас торнадото открай време си е често явление? Нека да вярваме в първото! След всичко преживяно на грешната ни земя малката голяма Джуди Гарланд заслужавала (и още как!) една хубава буря за сбогом.

Истината обаче е горчива и е много далеч от приказките и фантазиите. Поклонението пред тленните останки на Джуди е на 27 юни 1969 г. в погребално бюро на Медисън Авеню в Манхатън. През него, за да се простят с голямата холивудска звезда, за 24 часа минават повече от 22 000 души. И после всички се разотиват. Всички. Бивши и настоящи съпрузи (най-известният, Винсент Минели, баща на дъщеря й Лайза, дори не присъства), деца, роднини, колеги, приятели...

Тялото на Гарланд е съхранявано във временна крипта във въпросното погребално бюро в продължение на цяла една година, защото никой не иска да плати за преместването му за постоянно в гробищен парк.

След една година дъщеря й Лайза Минели събира сумата и организира погребението. По думите й тя била убедена, че петият и последен съпруг на Джуди Майки Дийнс е направил всичко необходимо. Той от своя страна твърди, че наистина е дал парите. От погребалното бюро отричат. Истината така и не излиза наяве. Пък и всички знаят, че Гарланд винаги е имала финансови проблеми, огромни дългове и не на последно място – съпрузи с широки пръсти и разточителен начин на живот.

Дори на върха на славата си, когато печели по 55 000 долара на седмица, Джуди не успява да се разплати напълно с дизайнера, обзавел дома й, с шивача или фризьора си. А накрая очевидно и с погребалния си агент, ако позволите да инжектираме в текста доза мрачно чувство за хумор.

Причината за смъртта на актрисата е достатъчно „звездна“, истинска холивудска класика – системно прекаляване със секонал (вид успокояващо и сънотворно лекарство, считано за наркотик). Години наред Джуди гълта с шепи всякакви барбитурати, като ги полива щедро с алкохол.

Не може нито да излезе на сцената, нито да застане пред камерата, без преди това да обърне няколко питиета и да си вземе лекарствата срещу сценична треска. Дори и тогава обаче се налага насила да я избутват, издърпват или направо изритват където й е мястото, защото тя просто изпадала в ступор, краката й се наливали с олово и... край! Изпитвала див ужас от работата си и в същото време не можела да диша без нея.

Защото когато успявала да преодолее себе си – а тя винаги успявала, разбира се на съответната цена – заставала в светлината на прожекторите, всички дяволи изчезвали, някъде от гръбначния стълб започвали да й растат криле и клетата й душа се изстрелвала в други измерения.

Връщането апропо било не по-малко мъчително и адски разочароващо. И също трябвало да се преживее с помощта на няколко чаши водка или джин. А после Джуди Гарланд, като всички хора, имала нужда и да поспи. Добрите холивудски лекари имали грижата за това. Хапчета да искаш от тях! И така ден след ден. От 10-годишна възраст.