Ти си млада и си идол на света и всеки те мечтае тебе, пише проф. Александър Балабанов на Яна Язова в едно от многобройните си писма до нея. Нарича я „мила моя и нежна Мо“*. Двамата са невероятна двойка – тя е млада, висока и стройна, след нея по софийските улици се обръщат и мъже, и жени. Той е с 33 години по-възрастен, нисък, рошав и меко казано, неугледен. Но е име – университетско светило, познавач на класическата литература, интелектуалец, чийто глас се чува надалече. Той я създава като поетеса, а тя го обича през всичките години, в които й обещава, че ще се разведе.Защото връзката им има тази особеност. Професорът е женен мъж с две дъщери около възрастта на любимата му.

Двамата се запознават през 1930 година. Гимназистката Люба Ганчева отива при прочутия професор, за да иска мнение за стиховете си, събрани в 5 тетрадки. Проф. Балабанов е известен откривател на таланти. Вижда дарбата у девойката, няма как да не види и красотата й. Измисля й подобаващо ярък и звучен псевдоним – Яна Язова, и я пуска да плува в литературното море на България, което тогава е доста бурно. Неговите лични врагове не закъсняват да нападнат протежето му, но Яна Язова си изковава „желязна броня“ срещу пороя от недоброжелателство и злоба.

Една сутрин през 1931 г. издателство „Данов“ осъмва с витрина, запълнена от горе до долу с екземпляри на току-що отпечатаната стихосбирка „Язове“ и с голям портрет на авторката Яна Язова. Тогава тя е на 19, но бързо се превръща в литературна сензация. Стиховете й са темпераментни, своенравни, непризнаващи задръжки – като самата нея. Скоро сензациите стават две. В София се разнася мълвата за връзката на „поетката“ и професора. Наричат Язова „единствената печатна грешка“ на брилянтния филолог Балабанов.

Той не живее под един покрив с жена си – двамата не се разбират от години, но и не се развежда с нея. Дали защото така му е по-удобно, дали заради общественото мнение, или пък заради дъщерите си, които не могат да се примирят с любовницата на баща си. Софийското общество се забавлява да преразказва скандалите, които г-жа Лия Балабанова и дъщерите й устройват на Яна Язова. Един ден госпожиците Лили и Бистра буквално я нападат в столичен магазин и се опитват да скъсат роклята й. Семейството на поетесата също не е очаровано от връзката на красивата си дъщеря. В дома на Ганчеви името Александър Балабанов е табу.

Отношенията между Яна Язова и проф. Балабанов и бездруго са бурни. От една страна, професорът брани литературното й реноме – истински блестящ рицар, вярно – пораздърпан, позакръглен, но с език, остър като меч. От друга, я ревнува ужасно. Да му влезем в положението. Всеки, особено мъж, видял Яна в тези години, остава запленен от красотата й. Тя е като оръжие за масово поразяване с високата си гъвкава фигура, ореола от черна бухнала коса, блестящи присмехулни очи, съвършени пълни устни и ослепителна усмивка. И поразява не само в София. След нейно гостуване в Белград известният интелектуалец Александър Илич я описва като брезово клонче, притежаващо нежна и утопична женственост. „Само ритъмът на екстаза е могъл да извае една така стройна снага“, отбелязва той, наред с качествата й на поетеса. При гостуване в Прага е поканена на вечеря в чест на Анри Бордо, известен за времето си френски писател. На вечерята обаче всички гледат не мосю Бордо, а Яна Язова. Французинът също не може да свали поглед от нея. Пита коя е тази хубава жена с чудна коса и я кани да седне до него.

Яна се държи на висотата на поразителната си външност. Върви из София като принцеса, висока, екстравагантна. Усмихва се, когато й посвещават стихове, оставя мъжете около нея да жужат замаяни като пчели край акациев цвят. И се кълне във вярност на своя Аксел, както нарича в писмата си професора. Няма друг мъж около мен, пише му тя. Но нима съм те подозирал? – лъже той.