7 години от живота на семейство Василеви

Гневите ли се на съдбата, питам двамата. Не, отговарят в един глас. Съдбата поставя на изпитание тези, които имат силата да се справят, казва Силвия. Съдбата поставя силните на колене, за да покаже на слабите как да се изправят, казва Любо. Истински истории

Милена Попова 07 септември 2019

Снимка: Светослав Караджов



историята на първия Омнибот

Любо: Не, не съм инженер. Като момче не бях наясно каква професия искам да упражнявам, но исках да стана точно това, кето съм сега – сериен предприемач. Предприемач за мен е човек, който решава проблемите със собствени идеи. Когато бях малък, това беше лоша дума. Но нищо не можеше да ме откаже аз да вървя в тази посока. На 14 години продавах плакати и значки на битакът – изкарвах си сам пари. Роден съм през 1972 г., а битака беше много близо до вкъщи и аз с едно колело балканче ходех събота и неделя да изкарам пари. Защото исках свободата си. Учил съм в техникум за електрокари и мотокари, повече от 20 фирми съм развил и доста инженери са работили за мен. Инцидентът със Силвето ме накара да се насоча в социалната сфера. Да измислям решения за хора, които по един или друг начин са ощетени от съдбата. ОМНИБОТ е реалност благодарение на уникалните инженери Димитър Ортаков и Данаил Иванов, които повярваха в моята идея и ме подкрепиха. Съдбата ме срещна с наистина добри хора. Сега Силвето може да се изправя – което е важно не само от гледна точка на домакинстването вкъщи, но и е необходимо за подобряване на здравословното й състояние. Защото постоянното седнало положение за хората, които използват колички, води до неизбежни вторични заболявания. Искам да помогна и на други хора в нейното състояние. Вече имам поръчки за 40 Омнибота. Сега го подобряваме – правим го с по-големи колела, за да може да се ползва при неравни терени. Като цяло предизвикахме доста голям интерес. А и екипът ми расте с всеки изминал ден.

Тук е мястото да си представите, доколкото можете, и с помощта на снимките какво е ОМНИБОТ. Силвия се приближава с количката до него и напълно самостоятелно се изправя. Дизайнът на устройството допълва стройната й фигура.

Работилницата, която е близо до офиса на Любомир, е пълна с помощни средства за хора с увреждания. Но това не са масовите колички, а адаптирани устройства по индивидуални поръчки. Едната от количките, които виждам в офиса – шоурум е направена за софийския маратон – специално преработена от Любо и екипа му за момче с увреждане, което участва в маратона. С нея той се включва в 21 километровото състезание.

Не се съмнявам, че в тази дейност екипът на Любо влага душата си. Седем души от него са назначени по програма за заетост на хора с увреждания. „Ние сме социално предприятие. Дори кучето ни е глухо“, шегува се той – кучето, което ме посрещна с лай пред цеха.

Любомир: Разработваме средства за достъпна среда, за да може и в България хората с увреждания да се чувстват свободни да се придвижват и да живеят нормално. Но не е само това. Адаптираме мотори, кайтове, ски. Идеята е хората с увреждния да се почувстват свободни, не просто да се придвижват, а да получат онази доза адреналин, която ги прави щастливи. Адреналин  дрийм тийм се казва фондацията, която развиваме зедно със Зората Русинова и Димитър Ортаков. Правим тези неща благотворително. Първият в България мотор, и единствен засега, за хора с увреждания е дело на нашия екип. И той е общодостъпен.

всичко е любов

Сега екипът на I Rise разработва производството на ОМНИБОТ, за да достигне до максимално много хора. А този прототип е специално за Силвия. Ще го изпрати във Виена, където тя живее с двете им дъщери. Защо Виена?

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР