историята на първия Омнибот

Любо: Не, не съм инженер. Като момче не бях наясно каква професия искам да упражнявам, но исках да стана точно това, кето съм сега – сериен предприемач. Предприемач за мен е човек, който решава проблемите със собствени идеи. Когато бях малък, това беше лоша дума. Но нищо не можеше да ме откаже аз да вървя в тази посока. На 14 години продавах плакати и значки на битакът – изкарвах си сам пари. Роден съм през 1972 г., а битака беше много близо до вкъщи и аз с едно колело балканче ходех събота и неделя да изкарам пари. Защото исках свободата си. Учил съм в техникум за електрокари и мотокари, повече от 20 фирми съм развил и доста инженери са работили за мен. Инцидентът със Силвето ме накара да се насоча в социалната сфера. Да измислям решения за хора, които по един или друг начин са ощетени от съдбата. ОМНИБОТ е реалност благодарение на уникалните инженери Димитър Ортаков и Данаил Иванов, които повярваха в моята идея и ме подкрепиха. Съдбата ме срещна с наистина добри хора. Сега Силвето може да се изправя – което е важно не само от гледна точка на домакинстването вкъщи, но и е необходимо за подобряване на здравословното й състояние. Защото постоянното седнало положение за хората, които използват колички, води до неизбежни вторични заболявания. Искам да помогна и на други хора в нейното състояние. Вече имам поръчки за 40 Омнибота. Сега го подобряваме – правим го с по-големи колела, за да може да се ползва при неравни терени. Като цяло предизвикахме доста голям интерес. А и екипът ми расте с всеки изминал ден.

Тук е мястото да си представите, доколкото можете, и с помощта на снимките какво е ОМНИБОТ. Силвия се приближава с количката до него и напълно самостоятелно се изправя. Дизайнът на устройството допълва стройната й фигура.

Работилницата, която е близо до офиса на Любомир, е пълна с помощни средства за хора с увреждания. Но това не са масовите колички, а адаптирани устройства по индивидуални поръчки. Едната от количките, които виждам в офиса – шоурум е направена за софийския маратон – специално преработена от Любо и екипа му за момче с увреждане, което участва в маратона. С нея той се включва в 21 километровото състезание.

Не се съмнявам, че в тази дейност екипът на Любо влага душата си. Седем души от него са назначени по програма за заетост на хора с увреждания. „Ние сме социално предприятие. Дори кучето ни е глухо“, шегува се той – кучето, което ме посрещна с лай пред цеха.

Любомир: Разработваме средства за достъпна среда, за да може и в България хората с увреждания да се чувстват свободни да се придвижват и да живеят нормално. Но не е само това. Адаптираме мотори, кайтове, ски. Идеята е хората с увреждния да се почувстват свободни, не просто да се придвижват, а да получат онази доза адреналин, която ги прави щастливи. Адреналин  дрийм тийм се казва фондацията, която развиваме зедно със Зората Русинова и Димитър Ортаков. Правим тези неща благотворително. Първият в България мотор, и единствен засега, за хора с увреждания е дело на нашия екип. И той е общодостъпен.

всичко е любов

Сега екипът на I Rise разработва производството на ОМНИБОТ, за да достигне до максимално много хора. А този прототип е специално за Силвия. Ще го изпрати във Виена, където тя живее с двете им дъщери. Защо Виена?