Латифе Ханъм и Кемал Ататюрк - въглени от любов
И в новия си роман за борбата и за личния живот на основателя на Република Турция Мустафа Кемал писателката Ипек Чалъшлар пише за влиянието на единствената му съпруга Латифе ханъм
Милена Димитрова 15 July 2019
Разговаряме с Ипек Чашълар за съдбата на тази необикновена жена и аз искам да й задам още много въпроси.
Ипек Чалъшлар е арестувана по време на военния преврат от 12 март 1971 г. заради участието си в прогресивните студентски движения. Изтърпява двегодишна присъда. В същия затвор лежи, осъден за по-дълго време, и съпругът й Орал Чалъшлар. След преминаването към многопартийна система през 80-те години Ипек и съпругът й са амнистирани.На 59 години от журналист тя се превръща в най-четения автор в Турция с книгата си за Латифе ханъм. Преди няколко години писателката отново е призована да даде показания в прокуратурата на Република Турция заради епизод в книгата за Латифе ханъм. Турски националист иска тя да бъде подведена под отговорност „заради гавра с личността на Ататюрк“. Ищецът твърди, че писателката представя Ататюрк като страхливец, защото от едно премеждие във Войната за независимост се измъкнал, облечен в женски дрехи. Оправдана е, но за известно време й назначават полицейска охрана.
Г-жо Чалъшлар, стотиците биографии на Ататюрк са писани предимно от мъже. А може би това е нормално в свят, доминиран от мъже?
В новата ми книга за Ататюрк на преден план са извадени свидетелствата на жените. По принцип нежният пол вижда различна перспектива и отчита невидими за мъжете обстоятелства. Фактът, че дори уличната котка в родния му град Солун е силно привързана към Мустафа Кемал, остава извън полезрението на мъжете разказвачи. И не е само този детайл!
В книгата говори и Макбуле ханъм, сестра на Ататюрк. Тя си спомня как 15-годишният й батко Мустафа се влюбил силно в жена с 16 години по-възрастна от него и даже я довел вкъщи, за да я представи на майка си. Жената била гръцка певица.
Ние, българите, знаем за романтичната любов на Мустафа Кемал с Мити – Димитрина Ковачева, докато той бил военно аташе в България от октомври
1913 г. до януари 1915 г.
Обречена любов! Известна история. Дори когато се среща с поетесата Елисавета Багряна през 1936 г., Ататюрк я разпитва за Димитрина. Известно е, че Мустафа Кемал два пъти иска ръката й, Мити също била силно отдадена, но баща й генерал Стилиян Ковачев и двата пъти отказва да се сродят. Боял се, че Мити няма да бъде щастлива, ако живее сред хора с друга вяра.
И българката Мити, и Латифе ханъм, съпругата на Ататюрк, са с отлично европейско образование. Едната е учила в Швейцария, другата следвала в Париж и в Лондон. И двете свирят на пиано, Кемал паша обичал да слуша музиката им. И двете го предизвикват с интелекта си. Случайна ли е тази прилика?
Никак не е случайна! Жените, в които Ататюрк се влюбвал, всички те са музикални, учили са в Европа, говорят европейски езици и имат заложби. В новата книга пиша и за отношенията на Ататюрк с мадам Корин. Тя е съпруга на негов приятел, която също свирела на пиано и говорела френски. Влюбчив е бил и точно такъв тип жени са му въздействали – музикални, ерудирани, интелигентни.
Как Латифе привлякла интереса на Кемал Ататюрк? Как привлече и вас като журналист, като писател?
В една книга попаднах на мисъл, изказана от Латифе: „Кемал, аз също искам да стана депутат. Затова ти, Кемал, трябва да дадеш закон и да разрешиш на жените да избират и тях да ги избират“. Оттам тръгна моят личен интерес към Латифе. Това е, което ме увлече. Ататюрк дава право на жените да гласуват през 1934 г., даже преди Швейцария. Но Латифе ханъм не сбъдва мечтата си да стане депутат.
Прочетох, че една вечер на терасата на Беяз кьошк в Измир девойката Латифе три пъти стреляла във въздуха с пистолет заради настойчивите опити на Кемал паша да я целуне и заплашила, че ще се самоубие на четвъртия път. Тази информация от роднина на Латифе ли е?
За това се говори в новата книга, ще прочетете. Девойката иска да предпази главнокомандващия от порива, от собствената му страст, като вижда колко силно се възпламенява любовта му. После Ататюрк подарява на годеницата си миниатюрен сребърен пистолет. Подарява й и коня Сакария, забравен в Анкара след раздялата им...
Латифе надживява Ататюрк. Лекува се в швейцарска клиника през 1938 г., когато прочита за смъртта му. Мустафа Кемал си отива на 57 години от цироза и е изпратен с огромни почести. Латифе намира свой начин да се сбогува. Изпраща верен човек дискретно да сложи една голяма червена роза върху саркофага на Ататюрк. Без надписи, без думи. На другия ден в швейцарски вестник: тонове венци, военни роти и държавни глави отдават почит. Върху затворения ковчег лежи само една роза. Нейната обич остава най-близо до Ататюрк! В този момент г-жа Ушакизаде е 40-годишна, а от развода й са изминали 13 години. Въглените от единствената любов в живота й още парят. Ще горят до смъртта й още 39 години след кончината на Кемал. Мълчанието след развода е по-силен знак за любов и лоялност, отколкото думите, изричани пред хората.