Бракът им свършва като отсечен с нож на следващата сутрин, 4 август 1925 г. По османския обичай президентът изпраща бележка до жена си, че се е развел с нея. Адютантът му придружава Латифе обратно с влака до бащината й къща в Измир. Двамата никога повече не се виждат.

„Хубавица с големи черни очи и поглед, която те впечатлява отвътре, закръглена, нисичка, нежна, Латифе ханъм е дъщеря на богатия измирски търговец Муаммер бей, известен и на нюйоркската борса. Проницателна, остроумна и блестяща, Латифе е много различна от другите туркини. Владее великолепно своя език и в забележителна степен говори английски, френски, немски. Вярва в необходимостта от просвещение на жените. Целта й е да се издигне обществото и културното ниво на туркините до това на западните жени и да се премахнат вековните традиции, третиращи жената като робиня на мъжа. Мустафа Кемал бе сърдечно привързан към нея“, отбелязва сп. „Тайм“ на 24 август 1925 по повод на раздялата.

След злополучния „брак ала франга с развод ала турка“ Латифе се скрива далеч от общественото внимание. Баща й премества фамилията от Измир в Истанбул. Живеят в помпозна вила до Златния рог. Бившата г-жа Ататюрк не приема посещения и дори роднините трябвало ден по-рано да я известят, ако ще идват. След време избира апартамент с чудна гледка. С години тя седи на отоманка, тапицирана с коприна, загледана през прозореца. Пред любимия си племенник признава, че наблюдава не Военния клуб отсреща, а паметника на Ататюрк: „Той най-много прилича на истинския. Иначе бих ли се преместила в този апартамент?!“

Муамер Ербой, племенникът, е свидетел, че „любовта й никога не заглъхна“. „Не всичко помежду им беше като по мед и масло, но леля ми винаги се отнасяше с любов и уважение към Гази. До края на дните си живя с тази любов“.

„Тя му остана вярна и не пророни нито дума за съвместния им живот, макар сериозни британски и други институции да й предлагаха баснословни суми“, казва бившият турски премиер Рауф Орбай пред историка Джемал Кутай.

Това е краят на единствения и за двамата брак, но и за амбицията на Ататюрк жените да засилят социалното си влияние противно на ислямските традиции. Латифе го е окриляла и го е вдъхновявала за тази идея като съмишленик, писала е речите му, превеждала е интервютата му пред западноевропейски кореспонденти. Почти всички биографии на държавния глава не отричат, че между съпрузите преминавало и другарство, и електричество:

„Бракът на Мустафа Кемал се дължеше на нещо повече от сексуалната привлекателност на Латифе и на страстта, която Гази изпитваше от нейната голяма любов и преклонението й към личността му. Вижда се, че Мустафа Кемал е възприел Латифе като знак на личностна победа. Що се отнася до нея, ясно е, че тя е изпитвала огромно задоволство, задето се е омъжила за герой, когото отъждествява с родината“ (Волкан-Итковиц).

Вестник „Хюрриет“ припомня колко изискано Латифе подрежда сватбената почерпка в имението Беяз кьошк. Колосани ленени покривки, светещи лампички с цветя и фини подноси с изобилие от хайвер и шампанско. Малки късчета прясно масло са сервирани върху лозови листа, при това сватбата е аранжирана сравнително бързо и предшества само с месеци декларацията, с която Турция се обявява за република. Със зестрата на Латифе в Анкара пристигат опитният готвач шеф Махмут ефенди от Измир и калфата му, обучен имигрант от Африка. В цяла Анкара се говорело за изисканите вечèри, давани от семейство Ататюрк! Не един и двама кореспонденти от Америка и от Англия ги отбелязват в публикациите си в началото на 20-те години на миналия век: „Имперският образ от харема отстъпва, изместен от имиджа на съвременната турска жена, решително променена“. Мадам Ататюрк държи на равноправието на жените и очарова гостите. Следобед красивата съпруга налива чай на чуждите кореспонденти, пледира за свободата в отношенията между мъжа и жената. С безупречния си класически стил тя „отхвърля петвековни традиции и внася модерна европейска атмосфера в живота на новото турско правителство“.