Латифе Ханъм и Кемал Ататюрк - въглени от любов

И в новия си роман за борбата и за личния живот на основателя на Република Турция Мустафа Кемал писателката Ипек Чалъшлар пише за влиянието на единствената му съпруга Латифе ханъм

Милена Димитрова 15 юли 2019

Снимка: колекция Франк и Франсис Карпентър (конгресна библиотека)

Любовта не прощава. Връхлита, разгаря се, изпепелява сърцата. Една такава съдбовна, изгаряща любов описва известната турска писателка Ипек Чалъшлар в романа си „Латифе ханъм, съпругата на Ататюрк“ (в прекрасен превод на Нахиде Дениз), който взриви общественото мнение в Турция, а и не само там, през 2006 г. На български език романът излиза през 2009 г., преиздаден е два пъти. През 2018 г. в Турция излиза новата книга на Ипек Чалъшлар „Мустафа Кемал Ататюрк. Неговите борби и личният му живот“. В нея писателката разглежда пътя и делата на основателя на Република Турция, неин министър-председател и президент Кемал Ататюрк през призмата на личните му чувства, отношението му към жените и особено влиянието, оставено от единствената му съпруга Латифе. Поводът да гостувам в дома на Ипек Чалъшлар в Истанбул е именно новата й книга, излязла от печат в края на миналата година. Коментираме с писателката тази съдбовна история.

С цели 52 години г-жа Латифе Ушакизаде надживява краткотрайния си брак с президента на Турция Кемал Ататюрк, а с тях и страстта, и общите им мечти за равноправно партньорство. Това е любов с доживотна присъда! Изоставена, Латифе ханъм прекарва половин век върху въглени от любов и лоялност към държавника, който е бил неин мъж.

Искрата между Латифе ханъм и Мустафа Кемал пламва в разцвета на силите му и в заревото на славата му. Той е на 41 години и пристига в Измир като пълководец, за да громи противника в гръцко-турската война (1919-1922). 24-годишната девойка с магнетични черни очи Латифе, приказно богата и добре образована, се е върнала от Ница, където семейството й се е пренесло по време на войната. Латифе се доближава до прославения в битките герой и го кани да се настани с щаба си в имението им Беяз кьошк – огромна къща на брега на Егейско море.

Любовта им се поражда през септември 1922 г. Кемал е с ореола на върховен главнокомандващ, увенчан с победи в тежки битки. Великото национално събрание му е присъдило маршалско звание и титлата Гази – прославен ветеран от войната. Венчават се на 29 януари 1923 г. Сватбата им е по светски обичай и Латифе не е забулена, а с открито лице. Смело решение в подкрепа на цялата философия и концепция на Ататюрк за Турция като модерна светска държава, която израства върху руините на Османската империя. Същата година на 29 октомври с декларация е провъзгласена републиката и Ататюрк е избран за първия й президент. Латифе се превръща в емблема на еманципиращата се жена в Турция. Тя язди на кон до височайшия си съпруг, съпровожда го в пътуванията му из страната. Не мълчи, има мнение и не се страхува да спори с него – което, поне в началото, се харесвало и на самия Мустафа Кемал.

Керван от 7 камили пристига от Измир в резиденцията в Анкара и тя е пренаредена по вкуса на младата булка. Зестрата надхвърля милион тогавашни турски лири, оценени по съвременния курс като 660 хиляди евро. Натоварени са сервизи от севърски порцелан, чаши от кристал от Бохемия, сребърни прибори, ръчно бродирани кувертюри, завеси, покривки и салфетки, свещници, статуетки, ковьори, килими, резбовани масички, мебели. Лично г-жа Ататюрк обзавежда работната стая на президента, а за себе си като първа дама нагласява по-голям и по-уютен кабинет. На горния етаж, над президентския.

Съпругата на Ататюрк не носи фередже, обува панталони, поръчва костюми и пелерини от отбрани европейски марки, както е свикнала още като студентка в Париж и Лондон. Понякога забражда косата си с шарф. Предпочита черния цвят. На ушите й потрепват диамантени обици, на ръката й постоянно грее диамантеният пръстен, подарък от баща й. Посестримите й мюсюлманки се шокират от ботушите с шпори, както и от непретенциозните й спортни шапки, пише Чалъшлар.

В дома на Ататюрк обаче водят борба два силни характера, които толкова много си приличат по жаждата за независимост и желанието за контрол, че сблъсъкът им предизвиква истинска буря. В резиденцията Чанкая охраната и съратниците на Ататюрк се дразнели, когато Латифе се обръщала по име към височайшия си съпруг. Викала му Кемал, докато всички останали коленопреклонно спазвали ласкателствата като към повелител и падишах. В една лятна вечер почти две години и половина след сватбата президентската двойка седи край изискана софра, този път в резиденцията в Анкара. Съпрузите се спречкват бурно пред гостите, Ататюрк кипва и излиза.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР