Не след дълго осъзнава, че е слаб художник и че това не е неговото място. Единственото, което може със сигурност, е да играе. Киното е най-естествената посока, в която може да поеме. В Испания се прочува на 21 години с участието си във филма „Шунка шунка“. Напуска младежкия национален отбор по ръгби, според някои защото станал мишена за по-яростни атаки в играта заради известността си, според актьора, защото се почувствал стар за спорта и много бавен. В „Шунка шунка“ пътят му се пресича с този на Пенелопе Крус. Химията между тях е очевидна, но Пе е малолетна. Родителите й са били много смели, според Хавиер, за да й позволят да играе подобна роля.

шунка, шунка!

От „Шунка шунка“ започва славата му на секс символ. Той самият не се намира за секси – с този смачкан нос, грозен глас, с това лице. Отгледан е с католическо възпитание, но не е по религията. Шегува се, че като се погледне в огледалото сутрин, вярва повече на Дарвин. „Не съм Брад Пит – казва Бардем. – Срещал съм го няколко пъти. Колко е красив! А тялото му е... леле! Фантастично, нали? Той наистина ме накара да се чувствам... не знам, мога да се влюбя в него като тийнейджърка и да се разкрещя ей така. Понякога ми се иска тяло като неговото, но ми се струва по-важно да създавам истински човешки образи на екрана и на сцената, а човешките същества обикновено не са толкова хубави, колкото кинозвездите. Повечето пъти да си хубав има връзка със суетата ти и дълбоката ти нужда да бъдеш харесван и обичан от останалите.“

Много испански актьори заминават директно за Холивуд, опитват да играят в американски филми и попадат в масовката или пълнят квотата за латиноси в каста. Теорията на Бардем е различна: взимай големите испански роли, изработи ги блестящо и Холивуд може да започне да се обажда. „Дори когато беше беден – споделя Карлос Бардем, – брат ми не приемаше всяко предложение. Отказа на Стивън Спилбърг за филма му „Специален доклад“ с аргумента: „Не се виждам да тичам по покриви.“ Хавиер смята, че ако сам не повярва в ролята, която играе, никой друг няма да повярва.“ На негово място Спилбърг ангажира Колин Фарел. Хавиер изгражда героите си с маниакално старание, много често и с помощта на своя учител по актьорска игра Хуан Карлос Кораза, когото нарича „шибан гений“. Партньорството им е прословуто в актьорските среди в Мадрид. „Хуан Карлос е най-добрият музикант, а брат ми е най-добрият му инструмент и най-доброто му произведение, неговият шедьовър“ – казва Карлос. Хавиер посещава училището на Кораза веднъж годишно, обикновено за по месец, за да присъства на класовете. Въодушевява се от младите си колеги на по 17, 18, 20 години и си сверява часовника, за да е адекватен на времето.

не вярвам в Господ, вярвам в Ал Пачино

Първият, който забелязва таланта на Хавиер Бардем извън Испания, е Джон Малкович. Пет години след „Шунка, шунка“ през 1997 г. Малкович му предлага роля в дебютния си филм „Стъпките на танца“. 27-годишният тогава Бардем я отказва, защото не знае добре английски. Не след дълго същата година все пак приема англоезична роля – на наркодилър, който обира банки, във филма „Пердита Дуранго“ на Алекс де ла Иглесия. Световната му известност идва през 2000 г. с „Преди да падне нощта“ на Джулиан Шнабел, в който играе кубинския поет Рейналдо Аренас. Ал Пачино гледа този филм, моли американския художник и режисьор Шнабел за телефона на Хавиер Бардем и посред нощ му се обажда в Мадрид. Испанецът още пази съобщението на телефонния си секретар, в което актьорът от „Белязания“ му казва директно колко много е харесал филма. „Това е един от най-хубавите подаръци, които някога съм получавал – признава испанецът. – Не ми пука дали е лъжа или не, дали Ал Пачино просто е бил мил. Записа си го имам. И вярвам не в Господ, вярвам в Ал Пачино.“