Хей, хора, усещате ли пясъка между пръстите си, пари ли на петите ви, убива ли ви на сандалите? Усещате ли мириса на йод? Не мога повече, искам море, може да е гръцкото, но може да е нашето, край Царево, където вече се къпят Мария и Хриси от Зона Б-18, а не някакви заклети моржове от Архангелск и Мурманск.
Усещате ли аромата на пържения сафрид, който Костаки прави в таверната си във Варна и е готов да го подслади с разкази за това, как едни сардинци, актьори, след представлението си на „Макбет” нахлули в кухнята му и, за да няма нужда от превод, сочели какво им се яде, и изяли всичко тези актьори, тези островни душици, дори баклавата не пожалили.
Усещате ли как Вени от галерията "Чудо" във Варвара е сложила всичките си шарени дрехи и е поканила всичките си шарени приятели да покажат картините, пръстените, герданите, брошките и обиците, които са направили в чест на морския бог, онзи, който ни кара да пием узо и да поръчваме содените питки на „Старци разбойници”?

И как Елена е изкарала падълборда си насред залива, и мисли нещо за идиота, който форсира скутера си край нея? По същото време, когато Гунди е захвърлил зимните си дрехи на шофьор на камион до Холандия и стяга ваканционното си корабче "Робинзон", на което гощава туристите с равни дози печена скумрия и авторски песни.
Усещате ли как самият Буров ви гледа от сватбената си фотография, окачена във вилата му в Морската градина във Варна, където човек може да медитира над студено вино до вечерта, опитвайки се да фокусира морето през клоните на дърветата?
И как намагнитените морячета, които си купил от острова на Света Анастасия, ти махат с ръце и ти казват време е.
Усещате ли как приятелите ви все по-дълго отсъстват от София, защото бършат зимната прах от вилите си на брега, някои късметлии се връщат с лек тен, но лек, защото козметичната редакторка ни е заклела никога да не излагаме кожата си директно на слънчевите лъчи.
Усещате ли белия дим от първите павилиони за палачинки и казанлъшки понички, които вече са отворени на централните улици на крайморските градчета?
И вихрушката от метлите на созополските домакини, които премитат дворовете си, за да посрещнат първите туристи, въпреки пророчествата за един слаб сезон.
Но сметките на морето винаги са други, те не са в олинклузива и алкохолните турове, морето смята в чайки, в песъчинки, в делфини, в мащерка по нагретите склонове, в меки скали и изпотени чаши, в приятели, които виждаш само там, но ти стига за цяла година. Хайде.