Енчо Керязов вече е записал името си като един от най-големите циркови артисти в България за всички времена. Започнал кариерата си като акробат, на 16 години той се отказва от спорта и отдава сърцето си на цирка. В момента е един от най-известните силови еквилибристи в света, призьор от Монте Карло, което е черешката на тортата в цирковото изкуство, работил е в най-големите циркови театри, обиколил е целия свят, живее на колела, общува с хора като тенис иконата Роджър Федерер, Арнолд Шварценегер, Джералдин Чаплин, но от осем години насам посвещава огромна част от енергията и времето си на своята фондация и събитието „Нощ на звездите“, което организира в България в подкрепа на талантливи деца.

Срещаме се в един от малкото му свободни „прозорци“ между две делови срещи в необичайния за интервюта час 9 сутринта, за да открием, че всички заведения в радиус от 200 метра около нас са затворени (хей, хора от Младост 1 около метростанцията, къде пиете кафе?). Енчо предлага да говорим в колата му, която се извисява като истинска звезда сред останалите коли – бяла отвън, цвят шампанско отвътре, огромна, но елегантна. С една дума – мечта. И за нея ще си говорим, както ще разберете по-късно. Но също и за необикновения му живот от Елхово и Ямбол до Монте Карло, за изключителната му кариера, страстта му към цирка, сбъдването на мечтите, цената, която плащаш, семейството и голямата му мисия – фондацията „Енчо Керязов“ и „Нощта на звездите“.

Каква беше изминалата 2018 година за теб, Енчо? Преживя тежка злополука. Възстанови ли се?

Като влакчето на ужасите. Или по-точно като онези влакчета в увеселителните паркове, които рязко тръгват нагоре, а после – рязко надолу (смях). Започна добре, защото работих няколко месеца в Париж, в много престижно място, веднага след това дойде спектакълът „Нощта на звездите“, който организирам тук и който за мен винаги е много специална емоция. След това заминах на работа в Испания, където претърпях много тежко падане, с разкъсано сухожилие на ръката...

В медиите излязоха ужасяващи снимки... Пишеха, че има опасност да не успеят да спасят ръката ти.

Да, изключително неприятна контузия. Направих операцията в България, минах през много трудно възстановяване, рехабилитация, раздвижване. След това трябваше да се възстанови това чувство на баланс, което е много важно в еквилибристиката, а заради контузията не бях тренирал два месеца. Чувството на баланс много бързо се губи. Дори само за една седмица пропуснати тренировки забелязваш нарушения.

Независимо че се занимаваш с това от 25 и повече години, за една седмица без тренировки всичко се нарушава, така ли? Е, много е несправедливо!

Да, няма никакво значение от колко време се занимаваш. Еквилибристиката е много особен жанр, в който непрекъснато трябва да си на линия, да се поддържаш, да тренираш. Благодарение на контузията обаче за първи път от може би 20 години бях на почивка, на море. Тук, в България. Голямо събитие за мен! (смях) За последно бях ходил на такава почивка като дете през 80-те, в Бяла, с нашите. Разбира се, през годините от тогава съм работил на много на места с морета, океани и плажове, но това е работа, ангажимент, не почивка.

Хубаво ли ти беше на почивката сега? Че така както го казваш, не мога да разбера със сигурност.

(смях) Не знам. Понякога изпитвам съжаление към такива хора като мен. Не е нормално 20 години да не съм ходил на море, нали?

Ами не е нормално май, да.

Знам, че не е. Като ми разказват приятели как ходят на море и какво правят там и аз просто не мога да си представя как отиваме цялото семейство, с жена ми и децата, на плажа и се разпищолваме с пиците и бирите. И давай да играем карти, да ходим по заведения! Сега като отидохме, аз пак всеки ден бягах, правих коремни преси, защото трябва да поддържам форма. И пак нямаше пици и бира. Не знам това надбягване със себе си, което практикувам, колко е добро, но разбрах, че за да издържа 15 дни на плаж, ще трябва сериозно да ме вържеш с нещо, защото ще скъсам синджира... (смях)

И след мъчителната почивка – какво?

После започна гигантската работа около организирането на „Нощта на звездите 2019“. Само който някога е правил по-мащабно събитие може да ме разбере донякъде. Това е работа, която продължава 365 дни в годината. Абе точно като еквилибристиката. Явно аз си избирам все такива работи, които да ме държат непрекъснато на линия. Някакъв мазохизъм.

Сигурно защото се справяш с всичко и си поставяш все по-високи цели?

Надбягване със себе си, да. Моят екип е от човек и половина. Помага ми Красимир Стойчев, който се занимава с фондацията, както и членовете на управителния съвет Маги Халваджиян, Христо Мутафчиев, Нешка Робева... Но с повечето неща се занимавам лично – търсене на спонсори и партньори, контактите с артистите, които са на най-високо ниво и са заети за цяла година напред, наем на зала, на охрана, сценично осветление, ефекти, музика, много сложни технически казуси, свързани със самия спектакъл... Буквално мога да ти кажа откъде идва водата на масата на журито, салфетките за гримьорните на артистите или амортисьорите на мотоциклетите, които участват в шоуто. Имаме и балет, и оркестър. Трябва да осигуря на всички участници, общо 150 на брой, нощувки, храна за три дни. Как се осигуряват 620 порции храна? Много съм благодарен на веригата Happy, че ни подкрепиха. Всичко се получава благодарение на моите приятели и познати, които влагат цялото си сърце и душа. Благодарен съм и на всички медии като вашата, които с интервюта или текстове също подкрепят фондацията и събитието. В крайна сметка правя всичко само за да изкарам на сцената 9 деца, постигнали реални успехи през годината, които са стипендианти на фондацията ми. И да ги заразя, да ги накарам да усетят магията на голямата сцена, на многохилядната публика. Никакви пари не могат да те мотивират така.