Пък и като ти е било писано нещо друго...

Не вярвам в това с писаното. Супер звучи като успокоение – това ти е писано, това не ти е. Нека хората си вярват. Аз обаче не вярвам. Сам си ги пишеш нещата – ето в какво вярвам. Въпреки че винаги съм усещал благословията на някаква невидима сила и съм много, много благодарен за това.

Всеки ден ли тренираш, Енчо?

Поне пет дни в седмицата е почти задължително. По около два часа и половина. Предпочитам компактни, интензивни тренировки. С годините все повече ми се налага да се съобразявам и с това какво ям. Ако се подготвям за фестивал, намалявам драстично въглехидратите и изключвам всякакви пържени неща. Огромен проблем ми е яденето обаче, признавам. Защото обичам да ям и много обичам сладкото. Още от дете обаче съм все на диети и ограничения. Зверски диети и 25 години глад.

Кой е най-големият лукс, който си си позволил?

Да си купя ето тази кола. Взех си я миналата година. Аз пътувам непрекъснато и затова си позволих най-добрия автомобил от тази марка. През годините купих три апартамента – като инвестиция, пък и за децата, да има къде да се приберат, нищо не се знае. И заведение в Ямбол купих. Но в един момент почувствах, че на мен лично сладостта от цялата работа ми се губи. Влагам парите си в някакви неща, но не мога да усетя истински нито едно от тях. Нищо, освен гуменките и анцуга си. И си казах: ще си купя един автомобил. Специално за мен. И ето, купих си го.