Когато папата говори, как ехото заглъхва
Дори папата да се е надявал, че няма да си навлече гнева на Пловдивския митрополит Николай, това не се случи. Негово Високопреосвещенство е известен с острия си език, от който пострада и Мадона. На тържествената литургия за Гергьовден митрополит Николай заяви по повод папската визита: „Замисълът на всичко това е да се обединят всички религии около папата, та като дойде Антихристът, папата да го посрещне, а чрез него и всички, които са с него”. Може би от някакъв остатък на дипломатичност митрополитът забрави да спомене, че папата е извънземен шпионин, също поотделно – извънземен и шпионин, ционист и като цяло вълк в овча кожа, който иска да разкъса българското православно паство, да ни лиши от славната ни история и да ни вземе храмовете, моловете и дори Илиянци. Но тези неща се подразбират.
Уважавам правото на отец Николай да изразява предположенията си, макар че ми се щеше да не са толкова хумористични. Това, което ме огорчава, е начинът, по който седи Българската православна църква в сравнение с католическата. Усещането ми е за една особена мрачност, назидателност, отбранителност срещу думи на приемане и подкрепа. Думи, които признават правото ми да се страхувам и греша, да съм уморена и бясна. Думи на утешение във време, когато упреците ни заливат като проливен дъжд, когато всичко се подлага на съмнение, когато ни карат да обичаме най-вече себе си, без да си даваме сметката, че това ни прави отчайващо сами. А не сме. Това ми каза папата. На мен.
Аз съм от православните, но по-скоро като традиция, кръстена съм, но църковната ритуалност ми е чужда. Смятам се за агностичка. И все пак, напоследък, когато минавам край храм, имам импулса да се прекръстя. Това ми дава усещането, че съм част от една велика общност, която е родена от онова „Обичай ближния си както себе си”, от незлобливостта, от стремежа да надмогнем инстинктите, част от цивилизация, която е развила умението да се рисуват природата и хората до великолепието на Пиеро дела Франческа, Брьогел, Николай Райнов, умението на писането - до дълбочините на Шекспир, Толстой, Маркес и Уелбек, Дебелянов и Лилиев, на музиката - до Бетовен и Депеш.
След посещението на папата няма да стана католичка, но толкова се надявам някога и от устата на нашите свещеници да чуя думи, които да се сравнят с това „той те иска жива”. Без да са високомерни, мрачни и гневни, че не познавам ритуалите, че не разбирам, че не съм усърдна, че се съмнявам, че заплатите са им малки. Думи, които опростяват, без да профанизират, думи, които не идват от хербаризираната византийска древност, а от сърцето, думи, които не се изстреляни от заредена с клишета картечница, думи, с които ме приемат такава, каквато съм, но ме поощряват да съм по-добра. Защото ушите ми не са затворени за думи.
Изключителен текст, който изразява усещането на мнозина в размишленията им Папата и аз по време на посещението. И коментарът на Нона… всъщност още едно потвърждение колко е хубав и най-вече смислен е текстът… Бяхме с една приятелка на молитвата „Царице небесна”, прекрасно беше. Надявам се, че не биха ни анатемосали заради това, но…знае ли човек. В самото навечерие на Великден след 50-дневния пост отидох да си взема причастие в църквата в Троян. Вбесен от пропуска ми, че трябва да съм с покрита глава, тамошният свещеник почти ми изкрещя с потира в ръце… Поех си дълбоко въздух и си казах – прости ни, Господи, на мен и на него… Десет дни по-късно слушахме „баналните и плиткоумни изказвания” на Папата. Думите и молитвата му заредиха площада с покой, с любов, със смисъл. Само да уточня – и ние с приятелката ми няма да станем католички, също като авторката. Дай Боже, да не станем и като коментаторката, която явно отлично познава църквата, пътуващите циркове, може би и постоянните циркове…
Благодаря ви, наистина! Точно това имах предвид в поста си. Високомерието, че някой притежава знанието, че някой е властелин на вярата. Високомерието е доста светско занятие, а съм чувала, само съм чувала, че храмът Господен е изграден около смирението, опрощението и даже братската любов. Или сестринската. Души не се печелят само с размахването на ада, трябва да се покаже и рая. Ето от това ме боли. Смирение, госпожо, помирете се и с моето незнание, и с моите съмнения, и с моето право на мнение.
Относно пътуващия цирк – апостолите също са пътували и са ловели души в мрежите си. Щом католическата църква го прави, защо не го прави и нашата? Къде са нейните духовни мрежи?
И накрая, негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит има един велик предшественик – митрополит и по-късно патриарх, Кирил. Друг светъл пример е Софийският митрополит Стефан. Знаете какво са направили двамата за спасяването на хора, които са от друга вяра. Ето това е истинска пропаганда на християнството, а не озлоблението.
Вие нямате нужда от църква, а от пътуващ цирк. Това са ви представите за целта на църквата - забава и популизъм. Евтин. при това. Папата отдавна е известен с баналните си плиткоумни изказвания, които се харесват на хора с такива разбирания. Колкото до митрополит Николай - малко се ограмотете. Обръщението към епископ/митрополит е Ваше Високо/преосвещенство
Благодаря и на двете ви за коментарите. Вие също потвърждавате това, което съм написала. Но понеже папата изглежда за вас се явява образец по-голям дори от Христос, ще си позволява да ви припомня казаното за Него в Евангелие от Матея: "Никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата" (Мат. 12:19). Тоест Христос не устройва цирк и шоу. Съответно и православните проповедници следват своя Божествен учител и не устройват театро на площада. Във всеки действащ български храм се служи и всеки човек е поканен.да се присъедини. Да, апостолите са проповядвали навред, но са го правили в един свят, който не е познавал Христа, нито вярата Му. А България не е като да не е била просветена, нали така. Имате ги храмовете, имате ги книгите в църковните книжарници, имате ги проповедниците и свещениците, дори напоследък твърде често и от "малкия екран". Но не. Вие искате нещо по-специално и то от някой далечен, чуждоземен проповедник, не от родните свещеници, които просто тихо и скромно си вършат работата, без да ходят през девет планини в десета да евангелизират отдавна просветени със светлината на християнството народи.
Колкото до забрадката - да, за да пристъпвате към Св. Причастие е добре да се запознаете с някои правила. Както виждам, светските правила ги знаете доста добре, познавате и етикета, разбирате от мода, изкуство и т.н. Ами образовайте се в най-важната наука тогава, в науката как да спасявате душите си, и не се сърдете, когато ви поучават. Тогава ще видите как претенциите ви към другите постепенно ще намалеят, осъзнавайки, че самите вие не сте пример за подражание. Смирението, уважаеми госпожи, е състояние на ума, а не ветрило, което да размахвате в лицата на другите.