Часът е 4,45. Рим все още спи. Една от лампите в резиденцията, известна като Каза Санта Марта, светва. В стая 201 на втория етаж се събужда папа Франциск. Няма много предмети около леглото му – икона на св. Франциск от Асизи, фигурки на Мадоната от Лухан – покровителка на родната му Аржентина, и на спящия св. Йосиф, разпятие. Двустайният апартамент в резиденцията, в която не се виждат фрески на Рафаело и скулптури от Бернини, е най-близкото до семпъл живот, което Светият отец може да получи във Ватикана.

При Светата Марта обикновено настаняват командировани и гости на Светия престол, а папите по традиция пребивават в разкошния Апостолически дворец с гледка към площад „Свети Петър“. Франциск обаче неведнъж е казвал, че иска бедна Църква за бедните подобно на своя патрон, от когото взима името си – живeлия преди 800 години светец от Асизи.

Кръстът и пръстенът на дясната му ръка са сребърни, а не златни като на предшествениците му. На работа той отива с обикновен форд фокус, возят го, разбира се, но посланието е ясно. Докато е кардинал, е известен с това, че си готви сам и сам носи багажа си, че предпочита обществения транспорт пред лимузините. Не са го виждали да си угажда заедно с останалите кардинали в La Venerina и Il Passetto di Borgo – двата най-популярни сред висшия клир ресторанта в близост до Ватикана. Когато го избират за папа, той е отседнал в хотел. Все пак Франциск не е точно беден. Богатството, което управлява в качеството на глава на Римокатолическата църква, се изчислява на 73 милиона.

След молитвата насаме и месата, която отслужва в параклиса, точно в 8 часа той слиза за закуска в кафетерията в приземния етаж на Света Марта. Сяда на обичайното си място, с него винаги има неколцина човека – гости и придружители. От околните маси се преструват, че не го забелязват, за да му осигурят поне малко спокойствие. Същото се случва на обяд и вечеря. Менюто в заведението е като на обикновена римска тратория. Когато папата се храни другаде, е чуван да казва – тук е по-вкусно от Света Марта. Понякога му поднасят специално меню, например кашер, когато на гости са му приятели от Израел.  

Ако може да избира, Хорхе Марио Берголио, както е рожденото му име, би предпочел печено кокоше месо без кожата, салата, плодове и чаша вино.

Папата е йезуит, а в традициите на ордена е простата храна. За обяд на йезуитите се препоръчва само хляб, защото така се избягва съблазънта на по-изисканите продукти. Дори любимото му кулинарно изкушение, баня кауда, е простонародно блюдо, типично за областта Пиемонт, откъдето идват родителите му. Различни зеленчуци – листа от репей, стъбла от целина, червено цвекло, чушки, зелеви листа, артишок, сурови или леко задушени, се топят в горещ сос от чесън, зехтин и рибки аншоа.

И майката, и бащата на папата са италиански емигранти в Аржентина. Родителите на баща му сменят Европа с Южна Америка през 1929 година, бягайки от режима на Мусолини. Татко Берголио издържа тримата си сина и двете си дъщери, сред които Хорхе е най-големият, със заплатата си на счетоводител. Момчето е умно и се дипломира като химик, започва работа в лаборатория за изследване на храни. Работи и като барман. На 21 години се разболява тежко от пневмония, налага се да изрежат част от белия му дроб. За кариерата на „професионален“ католик го спечелва харизматичният отец в храма, който посещава. На 22 Берголио постъпва в йезуитски колеж. Признавал е, че като млад семинарист се влюбва в момиче и дори поставя под въпрос бъдещето си на свещеник.