Теодора Духовникова и Владимир Карамазов - двама в Дяволското гърло

Анатомия на едно приятелство

Адриана Попова 25 април 2019

Снимка: фотография Тихомир Рачев, артдиректор Биляна Савова, стайлинг Сандра Клинчева, коса Григорий Кюлев - Гого за arlet stars, грим Алина Манова

Теодора Духовникова и Владимир Карамазов са приятели, но и актьори. Затова приятелството им не прилича на птичи песни в парка. Кой би понесъл такава скука? Отношенията им често са с вкуса на коктейл молотов. Не си говорят с месеци, но и двамата са наясно, че това не е краят. На нея й харесва да се „филмира”, на него – да я сваля на земята. Тя вижда нещата по различен начин.

В професията тя е „винаги готов”, той е по-скоро „ще си помисля”. Понякога все пак действа преди да помисли. Те са харизматични представители на актьорското поколение, което е в зенита си и e лицето на модерното българско кино и театър. Много пъти са се срещали на сцената и на екрана, сега са в главните роли на криминалната драма „Дяволското гърло”. Сценарната ситуация е Ladies first. Теодора е агент Мия Язова, наточеното острие на тайните служби, Карамазов е провинциалният полицай Филип Чанов с протрито кожено яке и леко употребявани белезници, закопчани за джинсите. И двамата герои крият лични драми в подметките на кубинките си. По склоновете на фантастично заснетите Родопи заедно с мъглите се надига зло и тандемът трябва да го посрещне. Колко от себе си могат да вкарат подкожно на Мия и Филип двамата актьори от Народния театър, колко охлузвания могат да понесат в името на една криминална драма, която иска да разкаже живота ни тук и сега?

Дяволското гърло е пещера в Родопите, в която Трор и джуджетата му биха се заселили с радост. Но и без тях пещерата прелива от легенди – за Орфей, който оттук се е спуснал към Хадес, за река, която отива незнайно къде. Дяволското гърло е вдъхновило няколко романа, а вече и сериал от 12 части с двама приятели във водещите роли, излъчван по Нова телевизия.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

Спомняш ли си кога за първи път видя Теодора?

Ние сме от една театрална школа, на Бончо Урумов. Теодора беше по-голяма и когато аз постъпих в школата, тя вече беше влязла във ВИТИЗ. На мен това ми се струваше непостижимо. В тази студия имаше практика да идват вече влезлите във ВИТИЗ, Бончо Урумов ги караше да се качат на сцената и да изпълнят някои материали, с които са били приети. Идва Теодора и казва монолога на Жулиета. Помислих си колко е хубава, колко е талантлива, истинска артистка. Остана ми в главата дълго време. Когато влязох във ВИТИЗ, тя вече завършваше, бяхме на здравей-здрасти. След това отиде в театър София. Аз пък влязох директно в Народния. В рамките на три-четири години там се събрахме група, която вече се поразпадна – ние тримата със Захари Бахаров и Юлиан Вергов, Теодора, Деян Донков, който дойде от „Армията“, Митко Рачков.

Как станахте приятели?

С Теодора започнахме да играем много в театъра. После и в сериали. Превърнахме се в екранна двойка. Добре ми е с нея, защото тя е от приятелите, на които мога да кажа всичко, без да ми мигне окото. Аз нямам цедка, като ме дразни нещо, го казвам и стават големи патардии. Тя умее да се филмира. Създава в главата си перфектен образ на процес, на филм, на представление, който никога не се покрива с крайния резултат. И жестоко се разочарова. Като видя, че залита в нейните фантазии, я смъквам на земята. За „Дяволското гърло“ беше също. Тя е голяма фенка на сериалите и беше гледала всички световни образци. В главата й беше пълно с „Брьон-мрьон“, „Тру детектив“. Моята тактика е да не гледам нищо. Смятам, че всеки може да направи нещо автентично, защото ние мислим по различен начин, филтрите ни на възприемане на света са различни. И когато се довериш на интуицията си, може да се получи доста по-интересно, отколкото ако гледаш нещо и се чудиш как да го направиш почти същото.
Първият месец от снимките беше много критичен, защото все нещо я притесняваше. Ролята й е трудна, защото е далеч от нея. Огромни текстове с информация, термини. Случиха се един-два конфликта между нас. Но смятам, че бяха за добро, защото тя се промени за следващия етап на снимките. Стана перфектна. Успокои се, че ще си направи ролята. Това е всеки път. И в „Дървото на живота“ сме се карали.

Оценяваш ли какво ти дава тя?

Има нещо при нея, което усещам, че при мен започва леко да изчезва. Има невероятен ентусиазъм за актьорска работа, докато аз в много редки случаи мога да се запаля. Започнах да се развивам в други области. На 40 години си казах, че искам да усетя максимума от този живот, искам да се развивам като мислене. Не ми се ще да остана цял живот в Народния театър и да играя представления. Има и други неща, които са ми любопитни, и се втурнах в тях. Интересувам се как се развиват социалните медии, опитвам се да живея в крак с времето, въпреки че то не ми харесва много. Напрегнато е, предпочитам да ми е по-спокойно, както е било в 70-те, тогава бих искал да живея. Но трябва да бъда адекватен на своето време. Развивам моя социална медиа, искам да дам на аудиторията някакво съдържание, не искам всичко да приключи със селфита.

Мой приятел ходи на психолог и ми зададе въпрос, който е чул от него: кажи ми какъв си. Занимаваш се със сайта, пишеш, снимаш, караш мотори, занимаваш се с кучетата си. Като се замислих, ме хвана страх, това не е ли някаква пълна кретения да се занимавам с 15 неща едновременно?! Но този приятел каза – знаеш ли какво си ти генерално? Движеща сила, каквото и да хванеш, го теглиш и го реализираш. Може би в живота ми винаги е било така. В „Дяволското гърло“ – сложен, дълъг процес, с много неразбории – станах близък с целия екип. И когато екипът види, че един от главните актьори дава максимума, оттам и другият, че са готови на всичко, легни – легни, търкаляй се – търкаляй се... С Христо Петков в сериала сме братя и имахме сцена, в която се сбиваме. Направихме го без никакви предпазни мерки на черен път в планината, неравна, камениста повърхност. Целите бяхме в рани, ожулвания. Спомням си какъв респект имаше в очите на екипа. И всеки започна да дава максимума, спря да мрънка. Толкова се сплотихме, че накрая ни беше трудно да се разделим. Това не е често срещано. Най-вероятно наистина имам качества да обединявам хора. Такъв съм бил цял живот, с приятелите ми, с роднините. Все нещо тегля.

В „Дяволското гърло“ има много мистерии, странни енергии, семейства с предопределена съдба, вярваш ли в това?

Вярвам. Смятам, че нищо не е случайно на този свят. Дори това, че закъсах с дисковата херния. Този път тя не отшумя за десетина дена, а продължи два месеца с жестоки болки. И тогава ти светва някаква лампа.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Анастасия
27 април 2019, 15:54

Бе тази жена няма ли мъж? И ако има, той как гледа на това приятелство@

ТВОЯТ КОМЕНТАР