Защо се случва?

Най-вероятно трябва да си обърна много по-сериозно внимание. Генерално. Приятелствата ми също не са случайни. Рядко се случва да се запозная с някого, но след време разбирам защо ми е пратен този човек. И „Дяволското гърло“ е в тази писта. Случи се в период, когато бях с обострена емоционалност. Ако се беше случило по-късно, нямаше да мога да го направя. По-рано също. Ще видите, че в сериала криминалната нишка в един момент остава назад. Хората ще си дадат сметка за много неща от нашата история, политика, за една житейска драма, за която всеки би си казал – господи, дано такова нещо да не ми се случи.

Имам жесток страх, нетърпимост към погребения и смърт. Ходил съм на погребения само на моите баби и дядовци. За мен беше голямо изпитание, особено в моргата. Имахме цял ден снимки там. Това беше най-отвратителният ден в живота ми. Само бях чувал за миризмата... Не смеех да мръдна, не исках да пипна нищо. Теодора е доста по-голямо перде в това отношение. Истински боец. Тя преживя много сериозни неща в живота си. Случиха й се и много хубави неща в професионален план. Изигра всичко най-хубаво в киното, сериалите, в театъра, стана обект на завист. Често говори, че й тежи, но аз й казах – Теодора, това е положението. Ти си жената, която най-много търсят, и това е съвкупност от много неща, от това как изглеждаш, какво можеш, от това, че си ентусиаст.

Казваш, че приятелите ти са пратени. Тя за какво ти е пратена?

Теодора е от хората, а те не са много, за които знам, че ме обичат на 100 процента. И това е много успокоително. Често ми къса нервите, но това е дори симпатично, защото е на повърхността. Пратена ми е, за да знам, че има човек, който, каквото и да ми се случи, както и да се изпокараме, винаги ще държи на мен и ще ми помогне. Тя е искрена, във всичко.

Каза, че се занимаваш и с кучета.

През 2018 година, на 27 април, когато е рожденият ми ден, почина ризеншнауцерът ми. Настъпи голяма драма у нас. Юлиан Вергов ми намери Парис, минишнауцер, и го докара у нас. Бяхме суперщастливи, но ни липсваше голямото куче. Цял живот съм искал да взема куче от най-големия развъдник в Русия и реших, че в момента, на 40 години, мога да си го позволя. Казваха ми – няма да ти дадат, руснаците са много надути. Така ли? Влязох в комуникация с тях и една рускиня ми докара най-хубавото куче на летище София. И сега имам Парис, цвергшнауцер на 9 месеца, и Гена, ризеншнауцер на 8 месеца, който миналия месец стана шампион.  

Обичаш мотори...  Трябваше да се направи сериозна каскада с мотори и не знам как решихме моторът да е мой и аз да я направя. Прибрах се в почивния ден, взех си буса, върнах се в Смолян и го направихме. Рискът беше доста висок, карах с кросов мотор между дървета, тревата беше мокра. На три пъти щях да се пребия сериозно, в кадър се вижда как ми се подхлъзва задната гума, за радост на оператора. С кросов мотор не съм много добре по простата причина, че си го купих наскоро, аз карам пистови мотори, съвсем друг стил. Това беше недомислена постъпка от моя страна и от страна на целия екип. Склонен съм да го правя, когато ме завладее ентусиазмът. И с фотографията се усещам, че е така. Когато хвана фотоапарата, забравям толкова много неща.

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА

Той беше една година след мен в театралната академия. Беше тръгнал слух из академията, че има две момчета, които са много добри, и всички се организираха да ходят да им гледат изпита. Тези две момчета се казваха Владо (Карамазов) и Захари (Бахаров). Тогава бях много заета с мои си работи и не отидох да ги гледам.

Владо конкретно си го спомням като Синебирски в „Албена“, спектакъла, с който той влезе в Народния театър. Гледах го и си казах – коолко е красив. И колко му отива голямата сцена на Народния. Играеше като побеснял. После и аз дойдох в трупата, започнахме да играем заедно и си станахме близки.

Бурните ви отношения не са тайна.

Драмата е голяма. Можем да си говорим два часа по телефона през нощта, да си казваме невероятно искрени, важни и лични неща и за една секунда да се скараме. Като отрязване с нож е. Настъпваме нещо, като в минно поле. Със сигурност е нещо в характерите ни, които взаимодействат по-взривоопасно. От първия миг, в който сме се видели, е така. До ден-днешен не мога да разбера кое отключва тази смяна на настроенията. Напоследък си казваме – знаеш ли какво, хайде повече да не се чуваме, да не се занимаваме.

Как беше, докато снимахте „Дяволското гърло“?

Карахме се много. Владо винаги ми казва, че аз се филмирам. Аз мисля, че той се филмира. Преди да заминем за снимките за „Дяволското гърло“, много исках да общуваме, да бъдем непрекъснато заедно, да обсъждаме. А него тогава го занимаваха и сериозни лични неща. Може би в това се разминахме. Отидохме на снимки скарани. Пред екипа не сме се държали зле, но бяхме абсолютно хладни. Сериалът се снима разбъркано и първата сцена, която трябваше да направим, беше любовна сцена на Мия и Филип. Това като че ли отпуши напрежението, понеже ние наистина обичаме да играем заедно. Той ми казва, че като види очите ми и те са верни, се вдъхновява да отговори. Особено в такава сцена. След това две седмици бяхме супер и после пак се скарахме. В двора на смолянската морга беше най-тежкото скарване.