Децата как приеха участието ти в сериала?

По-малката, Ема, прекара известно време на снимките, защото й беше много мъчно за мен, имаше физическа нужда да е наблизо. Беше й много интересно, прегръщаше „труповете“. Тя много обича Владо Карамазов, двамата имат хубава връзка. Вчера ми каза – никога не ме е излъгал Владо Карамазов. Питам – защо? В двора на театъра му разказала за „Дъвка за балончета“, тя наистина много го хареса. И той й казал – Ема, това вече няма да бъде любимият ти филм, защото ще полудееш по един сериал, в който аз играя с майка ти. Казва се „Дяволското гърло“. И тя полудя. Гледа трейлърите, вълнува се.

Чувстваш ли умора от професията?

Напротив, в момента ми е много интересно. Ето сега с Бина Харалампиева репетираме „Когато гръм удари“, играя с Иван Юруков. Владо се смее колко усилия влагам в репетиции, струва му се невъзможно да го направи като разход на духа. Но и аз вече нямам нерви за много неща. В нашата професия хората са с огромно его. Колкото повече седиш в нея, толкова повече неща научаваш, тайните ги няма. Това е демотивиращо. По някакъв начин завиждам на младите актьори за ентусиазма. В момента ми се струва по-лесно да пробиеш, отколкото да се задържиш там, където се намираш. Това е въпрос на характер, талант и яка работа. Както казват спортистите – не е толкова трудно да станеш световен шампион, трудното е да станеш трикратен световен шампион. Очакванията да се провалиш са огромни. Голямо облекчение би било за много хора да се изложим и много пъти са стискали палци за това. Както и все по-трудно получаваш похвали. Когато си в началото, ще кажат – каква е сладка, дано да има късмет, но когато започнат да ти се случват едно, второ, трето, четвърто, пето нещо, хората казват – о, хайде стига, какво толкова видяха в този или тази. Не е лесно за преглъщане на някого да му се случва нещо. Човешко е. И аз понякога искам някакви неща да ми се случват, а пък те се случват на други хора. И за да преглътнеш по-лесно истината, започват теории на конспирацията. Този спи с този, онзи с другия. Връзки. Като сложиш и разочарованията в живота. И в един момент – бърнаут, прегаряш. Затова е важно да пазиш детето в себе си, без това не можеш да си актьор. Ако не си любопитен и не носиш дете в себе си, край.

Вероятно и натискът на обществения интерес уморява.

Обожавам Невена Коканова като актриса. И покрай годишнината й се замислих как, когато е в силата си и снима толкова много, отива в това село, защото повече не може да издържа на злоба и завист. Публиката, която е обожавала преди, вече иска да види малко кръв. Какво ли е преживявала, за да отиде на село? Слава богу, че не е имала интернет. Ако е можела да прочете това, което ние четем за нас... Уважението и респектът, който едно време е имало към дивите, вече ги няма. В момента, когато се появи интернет и всеки може да ти напише под поста – обожавам те или отвратителна си и не мога да те понасям, дистанцията се скъсява. Аз няма къде да се скрия. Може би и ние вече трябва да отидем в някое село. Влади си иска в Смолян.

И за да не завърши така, някак тъжно, това интервю, ще разкажем случка от смолянската морга. Режисьорът на „Дяволското гърло“ Павел Веснаков влиза в морга за първи път. Докато другите се чудят кое е по-неприятно – миризмата или безрадостната светлина, или надписът на латински „Тук смъртта се радва да срещне живота“, Веснаков възкликва „Това е арт“ и започва бясно да снима.
Детето се забавлява.