Проектът MaXIMA, финансиран от Европейския съюз, цели да намали смъртността при засегнатите от една от най-коварните болести в 21. век – рака на гърдата – като предостави на медицината възможност за подобряване  на техниките за ранна диагностик. 

Проектът с обща стойност от 998 050 евро е реализиран по програмa Хоризонт 2020 и е пример за това как ЕС инвестира в здравни проекти, които позволяват на учените да осъществяват идеите си и да решават едни от най-важните проблеми на съвременния свят. МaXIMA се осъществява в партньорство с утвърдени университети в Белгия и Италия, но се ръководи от български учени от Техническия университет във Варна.
Една от основните цели на MaXIMA е повишаване на научния и иновативен капацитет на ТУ-Варна в областта на компютърното моделиране на злокачествени тумори. Като част от проекта е създадена база данни, която само към момента съдържа над 180 такива модела, които могат да бъдат използвани за подобряване на съвременните техники за ранна диагностика на рак на гърдата. За цялостната концепция на проекта има заслуга неговият координатор доц. Кристина Близнакова, инженер по биомедицински технологии в ТУ-Варна и носител на престижната международна награда на ЕС „Мария Склодовска-Кюри“. MaXIMA е част от дългогодишната ѝ работа в областта. Проектът приключи през декември 2018 г., като се очаква скоро финалните научни резултати да бъдат достъпни за компании, разработващи медицинска техника за образна диагностика с цел усъвършенстването ѝ.

Доц. д-р инж. Кристина Близнакова: 3D моделирането на туморите улеснява ранната диагностика

Доц. Близакова решава да се върне и да се развива кариерно в България благодарение на европейските инвестиции. От 1996 до 2012 г. тя е в Гърция, където прави магистратура и докторантура и работи като изследовател към Университета в Патра. Връща се във Варна след получаването на награда за най-обещаващ млад учен и стипендиант по програма „Мария Склодовска – Кюри“.  Доц. Близнакова получава признанието в категория „Принос за по-добро общество“. Тя е избрана сред огромна конкуренция от над 200 учени и е наградена по време на Конференцията на малтийското европредседателство през 2017 г.

Доц. Близнакова, какво ви подтикна към специалността биомедицински технологии? Къде завършихте бакалавърската си степен?

Винаги ме е привличала медицината. В Техническия университет – Варна записах „Медицинска електроника“, защото това е интердисциплинарна специалност и обединява инженерни умения, които спомагат за технологичното развитието на медицината.

Защо избрахте да правите магистратура и после докторантура в Гърция?

По време на следването ми в ТУ-Варна през 1995 г. имаше отпуснати 3 места за студенти, които да заминат и следват магистратура в Гърция по програма ТЕМПУС 3. Аз бях избрана по препоръка на тогавашния ръководител на катедра „Електронна техника и микроелектроника“ доц. Йордан Колев. Програмата на магистратурата включваше 36 дисциплини, които към тогавашния период не се преподаваха в България – магнитен резонанс, компютърна томография, биохимия, компютърно моделиране и т.н. Това беше единствената на Балканите и в Европа международна магистратура с професионална квалификация биомедицински инженер. Видях потенциал да получа нови знания в областта на биомедицинското инженерство и да се реализирам като такъв инженер.

Разкажете повече за университета на Патра и за гръцките си колеги. Изискваше ли се да знаете и гръцки, за да продължите академичното си образование, и ако да – как го научихте?

Университетът на Патра е третият по големина в Гърция с около 50 000 студенти. Обучението беше на английски език и имаше изискване да се знае само английски. Колегите ми бяха от цяла Европа – Италия, Германия, Холандия, Испания, Великобритания, Франция, Беларус, Латвия, Румъния... Гръцкия го научих впоследствие, когато спечелих стипендия за докторантура и продължих следването си. С гръцките колеги работихме прекрасно (и продължаваме интензивно да сътрудничим) и съм благодарна, че имах възможността да правя научни изследвания с тях в университета на Патра.

За какво точно ви присъдиха наградата „Мария Склодовска-Кюри“ в категория „Принос за по-добро общество“?

Наградата „Мария Склодовска-Кюри“ е ежегодна и се присъжда на стипендианти по едноименната програма на Европейския съюз. През 2017 г. бях номинирана в категорията „Принос за едно по-добро общество“ за работата ми по проекти с голяма обществена значимост в областта на разработката на нови техники за диагностика на млечната жлеза. Радвам се, че Европейският съюз оцени моите постижения и ме посочи за носител на тази награда.

Как се роди идеята за проекта MaXIMA и заради него ли се върнахте в България?

Идеята за проекта MaXIMA е в записките ми още от далечната 2007 г., когато за първи път посетих синхротрона в Триест, Италия, и се докоснах до възможностите на този вид лъчение. Чаках подходящ конкурс за финансиране на идеята. Такава възможност се откри през 2015 г. по време на периода на реинтеграцията ми в България. Тогава кандидатствахме по европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и бяхме избрани сред над 500 кандидати. Получихме финансиране от Европейския съюз в размер на 998 050 евро, което несъмнено ни помогна много да развием идеите си, да обменим опит с чуждестранни експерти и да проведем успешно проучванията си. Това беше и шанс за младите учени от ТУ-Варна, с които вече работех, да се усъвършенстват в тази област и да създадем ядрото на истински научен екип.

Има ли някакъв личен мотив в избора ви да помагате на жени с рак на гърдата?

По време на следването ми в университета на Патра се срещнах с хора, които работят в тази област, и бях потресена от мащабите на проблема. Това ме амбицира да разработя иновативен компютърен модел на млечна жлеза, който наподобява анатомията и свойствата на реалната, по време на мамографски преглед. Така започна всичко.

Моля, обяснете моделирането на злокачествените образувания как е свързано с подобряване на възможностите за ранна диагностика?

Компютърните и физическите модели служат като образци за фирмите, които разработват технологии за образна диагностика. Тези модели са изключително важен инструмент предвид факта, че новите техники и технологии не могат да се оптимизират и тестват веднага върху хората преди да бъдат одобрени за използването им в клиничната практика.

Свързано ли е с прогноза за тяхното развитие и с начина на лечението им?

Да, колкото по-рано е диагностицирано едно туморно образувание, толкова по-големи са шансовете за успешна терапия.

Вие самата как поддържате и контролирате здравето си?

Правя си редовни профилактични прегледи, защото вярвам, че превенцията е много важна за ранната диагностика на евентуални проблеми и тяхното по-нататъшно успешно лечение.

Как минава денят ви?

Денят ми е изключително динамичен и натоварен. Ежедневната ми работа не се вписва в стандартния 8-часов работен ден и понякога често продължава по 14-16 часа. Основните ми дейности са свързани с научни изследвания, обучения на екипа от много млади хора и преподавателска дейност. Това, което ме зарежда с енергия и ми дава вяра в бъдещето, са контактите ми с младите и тяхното желание да се развиват и участват в дейности за реализирането на иновативни идеи в полза на обществото. Като майка се опитвам да не лишавам децата си от внимание и вечерите са времето, в което споделяме как е минал денят, обсъждаме, даваме си съвети и пишем домашни.

Остава ли ви време за спорт?

В малкото си свободно време опитвам да отделям минути и за спорт. Осъзнавам, че това е недостатъчно и наистина трябва да намеря баланса между работата и почивката. Понякога, когато съм изключително натоварена и мозъкът ми не работи, зарязвам всичко и отивам на йога да презаредя.

Сега, след като е приключил проектът MaXIMA, какво ви предстои?

Екипът продължава изследвания в същата научна област. Благодарение на резултатите на MaXIMA той завоюва своето място в европейската научна среда и редица международни екипи търсят експертизата ни. Наред с това, работим по друг тригодишен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), който е продължение на идеята на MaXIMA.