Той има над 85 милиона продадени албума и прави виртуални спектакли в Метавселената, концерти на фестивала Коачела и на закриването на Олимпийските игри в Париж. Жан-Мишел Жар е посланик и на ЮНЕСКО по въпросите на образованието, науката и културата, носител е на френския Орден на Почетния легион и на медала „Стивън Хокинг“ за научна комуникация. 

Роден е в Лион. Майка му Франс е оцеляла от концентрационен лагер и е участничка в Съпротивата, баща му Морис Жар е композитор на филмова музика и носител на „Оскар“. Дядо му проектира една от първите машини, смесващи звук, използвана в Радио Лион. Той подарява на Жан-Мишел първия му грамофон. Първите вдъхновения за изкуството на Жар са уличните артисти в Лион, които наблюдава от прозореца си, изпълненията на Джон Колтрейн и Чет Бейкър в джаз клуба на приятел на майка му Le Chat Qui Pêche („Котката, която лови риба“) в Париж, творчеството на френския художник Пиер Сулаж, класическата и модерната музика. 

Световната му слава избухва още с първия му солов албум Oxygène от 1976 г., записан с малък бюджет в домашното му студио и продаден в 15 милиона копия, което е ненадминат рекорд във френската звукозаписна индустрия и до момента.
Жан Мишел Жар е бивш съпруг на Флор Гийар, актрисите Шарлот Рамплинг, Ан Парийо и Гонг Лий и има кратка връзка с Изабел Аджани. Има син Давид (фокусник) и дъщеря Емили (графична дизайнерка). 

Жан Мишел, бихте ли разказали историята на една цигулка „Строх“ на Борис Виан?

Интересно започва разговорът ни! Когато бях малък, майка ми ни изкарваше прехраната, работейки на щанд, да го наречем „малък бутик“ на „Пазара на бълхите“ в Париж. Там се продават винтидж дрехи, антики и т.н. Така че на 12-13 години всеки уикенд ходех да ѝ помагам да реди щанда. А в магазина до нас беше братът на Борис Виан, който продаваше различни инструменти, невероятни. Сред тях имаше цигулка тромпет, прилича на цигулка с рога. Изглежда като измислена от Борис Виан. Бях напълно обсебен от нея. За мен тя въплъщаваше цялата поетичност на мистериозната изработка на музикални инструменти от лютиерите. Мисля, че тя е и сред причините да се насоча към електронната музика – идеята, че можеш да я правиш не само със съществуващите инструменти и съществуващите звуци, а и със звуци, които можеш да измислиш. Синтезаторите и електронната музика са възможност за музиканта да се превърне в лютиер, сам да произведе своя цигулка на Строх.

Продължавате ли да се интересувате от изобразително изкуство и да рисувате?

Да. Интересно, че ме питате това, защото организирам моята първа изложба в Милано. 

Наистина ли?

Надявам се да гостува в България. Включва серия портрети на създания – нито машини, нито хора, направени с изкуствен интелект. Показват мистериозната връзка между човека и машината. Kазва се „Тридесет“. Всяка картина е придружена от текста, който я генерира и е подобен на хайку от 2.0, 3.0, предопределящо резултата. Аудио-визуалното винаги е било част от живота ми. На сцената генерирам добрия звук, саундтрака, звуковия фон на филма или на историята, които публиката може да създаде, слушайки това, което свиря.

От изкуствен интелект е генерирана и светлинната инсталация, която ще покажа за първи път в България. Тя е графична и визуална. Идвам със съвсем нов музикален проект. Много се вълнувам, че ще срещна отново българската публика, защото, не знам дали ви е известно, но когато започвах, първите ми писма от почитателки извън Франция бяха от България.

Наистина ли?

Винаги съм имал специална връзка с България. 2025 година ме изправи пред предизвикателството да дойда в тази страна, която обичам и която ми е засвидетелствала приятелство и ме е следвала от самото начало, и да ви изненадам. Надявам се, по поетичен начин и да докосна емоциите ви. 

Приятно е, че казвате, че обичате България!

Любопитно е как се подготвяте умствено и визуално за концерт, който ще бъде гледан от милиони?
Смирено и в усамотение. Изпитвам смесени чувства – любопитство, вълнение, напрежение, като на пър-
вия ми концерт. Работя с един и същи екип от години. Настройвам се, че излизам на сцената, за да създам връзка с публиката, в която има тайнство и химия. И която не зависи от броя на хората. Тя зависи от мистериозна алхимия. Прилича на любовна история, която или възниква от само себе си – или се получава, или не. Или функционира, или не. Причината, поради която продължавам да правя концерти толкова ентусиазирано, е, че не успявам да изясня за себе си тази мистерия.