Жан Мишел Жар - архитектът на всички реалности
Жан Мишел Жар, който покани бъдещето с музиката си, свири пред публика от повече от три милиона души, превърна световни исторически и природни забележителности като Египетските пирамиди, пустинята Сахара, Забранения град и площада „Тиенанмън“ в сцена на футуристичните си спектакли
Лилия Илиева 16 July 2025
В повечето дни композирам. Мисля, че от всеки зависи да си каже в себе си, че всеки ден е благословия, радост и възможност да обнови нещо. Малко чудо е да можем да се събудим в добро здраве. И от друга страна, всеки ден е по дефиниция различен по простата причина, че никога няма да се повтори. Има един роман на един немски писател, когото много харесвам, който се казва „Гълъбът“.
Да!
Познат ви е?
Разбира се!
В него се разказва историята на нощен пазач, на когото никога нищо не се случва. Един ден един гълъб удовлетворява нуждите си върху килима му и това ще промени живота му. Много хубав символ, с който да обясня какво чувствам за всеки ден, който отминава.
Да, промяната е принцип на живота. Каква музика слушате, когато сте сам?
Когато работя, слушам много музика. И нямам предпочитан стил – мога да слушам и джаз, и класика, метъл, поп, шансони, електронна музика. Но когато не работя, често имам нужда от тишина. Както казват китайците, най-важното в музиката е тишината между нотите. Тя е важна за мен.
Има ли момент в кариерата ви, който ви е трансформирал дълбоко? Не само като артист, но и като човек.
Това е фундаментален въпрос. Дали нашият разговор ще ви промени? Или всеки ден, който минава, ви променя фундаментално? И в същото време затвърждава това, което сте. Дали не сте нещо, което е написано предварително. Дали написаното в гените ви не е подобно на ментална или морална татуировка, която влияе върху сблъсъците с това, което сте? И с това, което ставате повече и повече. Мисля, че най-съществено за мен самия е влиянието на майка ми. Това е най-клишираният отговор във Вселената, но майка ми беше изключителна. Чувам се какво казвам и си мисля – ами всички синове го казват, но в моя случай има обяснение. И то е, че моите родители се разведоха, когато бях много малък. Нямах връзка с баща ми. Майка ми изпълняваше интелигентно и умело ролята на двамата родители. И в същото време беше много устойчива. Възпита ме и ми предаде определени ценности. Чувството ѝ за хумор ми помогна да бъда силен. Чувството за хумор лекува много неща.
