Жан Мишел Жар - архитектът на всички реалности
Жан Мишел Жар, който покани бъдещето с музиката си, свири пред публика от повече от три милиона души, превърна световни исторически и природни забележителности като Египетските пирамиди, пустинята Сахара, Забранения град и площада „Тиенанмън“ в сцена на футуристичните си спектакли
Лилия Илиева 16 July 2025
Как се чувствате след концерт?
Развълнуван и фрустриран. Развълнуван, ако е минало добре и заради адреналина от общуването с публиката, което е нещо несравнимо и е огромна привилегия. И фрустриран, защото си давам сметка, че моментът е отминал и никога повече няма да се случи по същия начин. За мен свързването с момента и осъзнаването на неговата ценност са много важни. Музиката е мистерия, която ни свързва – с пространства и спомени. Да я създаваш в качеството си на музикант, да отличиш даден момент и да го превърнеш в спомен, надявам се, изключителен и рядък, за аудиторията, всъщност е голяма привилегия.
Изглеждате ми толкова богат – на емоции, на връзката ви с живия живот по време на вашите концерти, на таланти, на любов и в личния ви живот, и тази на публиката, на всичко. Има ли нещо, което ви липсва?
Хваща ме страх, когато слушам нещо подобно…
Защо?
Чувствам се много привилегирован. Миналата година имах честта да свиря за закриването на Олимпийските игри в моята собствена страна. Не си бях и представял, че може да се случи в живота ми. Днес имам шанса да мога да говоря с вас за моето връщане в страна, която от началото на пътя ми ми даде своята подкрепа и любов. Това е огромна привилегия! Старая се ежедневно да се отблагодарявам за това, доколкото е възможно. Да връщам любовта, която получавам, на семейството ми, на хората, които обичам, на публиката чрез музиката ми.
Как изглежда един ваш обикновен ден?
Всеки е различен. Днес например давам интервюта, за да говоря за нещо, което ме вълнува много – моите концерти. И за мен това е огромна привилегия. Всички артисти трябва да бъдат щастливи да могат да споделят и да имат подобни възможности.
Вчера ремонтирах вкъщи с един чук в ръката. Обичам да правя подобни неща. И в същото време отидох да видя изложбата на един приятел, заради изложбата, която сам подготвям. Тази сутрин между две интервюта четох сценарий на моята съпруга, китайската актриса Гонг Лий, тя ме помоли да го направя, защото работи по много интересен проект. И между всяко интервю чета по малко. Така напредвам.
