Казват, че филмът „Фатално привличане“ (1987) е допринесъл за утвърждаването на моногамията почти толкова, колкото и вирусът на СПИН. В крайна сметка кой може да забрави разбеснялата се като в пъкъла Глен Клоуз и сцената със зайчето в тенджерата?! Не и ние, тийнейджърите от 80-те. Иконичната актриса от „Опасни връзки“, „Къщата на духовете“ и др. за седми пореден път е номинирана за Оскар – за ролята си във филма „The Wife“. Все още няма статуетка, но сме сигурни, че на 24 февруари това ще се промени.

През 1990 г. Глен Клоуз е един от главните организатори на празника в чест на 83-годишната тогава легендарна актриса и звезда Катрин Хепбърн. Зад кулисите й признава, че именно тя я е вдъхновила да стане актриса. По-късно Хепбърн, известна с тежкия си характер и острия си език, й изпраща това толкова мило писъмце, все едно писано от някой друг. Глен Клоуз и до днес държи писмото, поставено в рамка, на почетно място в дома си и го смята за едно от най-ценните си притежания.

Истина е. На 72-годишна възраст Глен Клоуз има три Златни глобуса, по три награди Еми и Тони и нито един Оскар. Ние обаче се кълнем в нея и я обичаме. Обичаме я дори когато е много, много лоша – когато иска да си направи палто от кожата на малки далматинчета или покварява младата и невинна Ума Търман. За зайчето вече споменахме. Така че със или без Оскар, Глен си остава любимата ни злодейка.

Героинята й Джоан в „The Wife“ обаче не е злодейка, а жена, бореща се с намерението си да се откаже от кариерата заради съпруга си. За изпълнението си Клоуз вече получи поредния Златен глобус, а благодарствената си реч посвети на майка си – своето истинско вдъхновение. „Израснала съм сред жени с неосъществени мечти – казва тя за майка си и баба си. – Те бяха изцяло посветени на мъжете и дома си. В края на живота си майка ми ми каза, че се чувства така все едно не е направила нищо. За баба ми пък разбрах, години след смъртта й, че е искала да стане актриса – нещо, за което никой от нас не е и подозирал.“

Глен има необикновено детство. Когато е на 7, баща й Уилям Клоуз, известен хирург, се присъединява, заедно с цялото семейство, към радикална евангелистка секта. Напускат родния Кънектикът и се установяват в Швейцария, където е централата на сектата. Няколко години след това той заминава за Белгийско Конго, за да се бори с бясното разпространение на вируса ебола в Африка. Майката на Глен и трите деца остават, защото в Конго е опасно не само заради вируса, но и заради вихрещата се гражданска война. Скоро д-р Уилям Клоуз става личен лекар на диктатора на Конго Мобуту Сесе Секо и изтегля семейството си при себе си. Мобуту често ги кани на плаване по река Конго с личната си лодка, заредена с розово шампанско и винтидж коняк. Бащата остава в Африка 16 години, но майката и децата след няколко години се връщат в Швейцария, а после и в родната Америка.

Глен успява да се измъкне от сектата едва след като завършва колеж, на около 23-годишна възраст. Помага й участието в музикалната група Up With People, с които обикаля Европа и Америка. Тогава именно гледа и филм с Катрин Хепбърн, която така я омагьосва, че Глен решава да стане актриса като нея. Казва, че това е първото самостоятелно решение, което е взела в живота си. До този момент всичко й е диктувано от мисионерите на сектата – как да се държи, как да не се държи, какво да прави, как да мисли, с кого да общува. Години наред след това актрисата посещава психоаналитик, за да се освободи от потискащите преживявания. „Караха ме да се чувствам виновна за всичко“ – признава Клоуз.

Първия си брак – с музиканта Кабо Уейд – определя като „почти уреден“, тъй като е сключен, докато е в сектата. Тя е на 22, а сватбата е пищна и е платена изцяло от диктатора на Конго Мобуто, който дарява специално за целта на баща й в знак на благодарност 40 хиляди долара, огромна сума за онези години. Бракът на Глен и Кабо Уейд продължава по-малко от три години. Защото Глен тъкмо в този период открива свободата, напуска и сектата, и семейството си, започва да учи актьорско майсторство и най-после заживява истински.