Вярно ли е, че с Васко Василев сте делили обща квартира, дори едно легло?

Да, и с още един цигулар. Учехме в Англия. Бяхме много бедни и можехме да си позволим да си поделим наема на една стая в Южен Лондон, близо до Брикстън. Днес е много модерно място, но преди 30 години си беше опасен район. Даже и заради такива „криминални особи с цигулки“ като нас. Беше много забавно. С Васко сме големи приятели и ми е много приятно и хубаво да се виждаме. Но не съм човек, който се връща назад и си мисли носталгично колко хубаво е било преди. Според мен най-хубавото тепърва предстои.

Все пак да те върна още веднъж назад. Работил си с двама от най-големите испански режисьори – Карлос Саура и Педро Алмодовар. Разкажи повече за тях.

И двамата са велики артисти, от най-добрите. С Карлос Саура се работи много хубаво и лесно. Той разбира от изкуство, от кино, от музика, от изобразително изкуство. Не е нужно да се преструваш. Правиш това, което знаеш и можеш, и нещата се получават. Каза ми „просто свири“. И ние засвирихме с моята банда. Той записа целия ни концерт, разгледа материала и взе това, което му беше необходимо. А с Педро беше различно. Той ни даде филма готов и с композиторите и музикантите трябваше да го изгледаме и да добавим музиката. Педро е най-добрият посланик на испанската култура, без да претендира с това.

Ходиш ли на концерти на други изпълнители?

По-малко, отколкото бих искал. Последно гледах Radiohead. И толкова много харесах шоуто им. Аз им дължа много. Благодарение на тях „провалих“ кариерата си като музикант на Бой Джордж. Преди много години можех да свиря с него. Одобриха ме с мениджъра му и решиха да ме пробват за един фестивал. Там на път за Бой Джордж минах покрай шоуто на Radiohead на съседна сцена. След три часа се опомних. Реших, че станалото – станало, сега да се промъкна незабелязано сред музикантите на Бой Джордж и да се направя, че все едно през цялото време съм си бил на мястото. Естествено, неговият концерт беше приключил отдавна и двамата с мениджъра му ми посочиха вратата.

Ходя и на класически концерти, където понякога уча какво не трябва да се прави и как не трябва да се свири. В представянето на класическата музика има твърде много правила, протокол, традиции. Затова младите я отбягват. Човек трябва да може да слуша музика, без да се подготвя предварително.

Как се чувстваш след твоето собствено шоу? Като стихия си на сцената, почти не стъпваш върху нея.

Обикновено съм много уморен, но и много щастлив, защото емоциите ми по време на шоуто са толкова големи, вдъхновяващи. След това имам сили единствено да спя. И го правя с огромно щастие и удовлетворение. Хората, които медитират, сигурно ще ме разберат. За мен концертът е медитация. Спирам да мисля. Отлитам в друг свят, в свят на красота. И това ме прави щастлив. Ако не правя концерт в продължение на 10 дни, ставам неспокоен. Предполагам, че съм пристрастен, зависим. Имам нужда от това.

Колко продължава турнето ти?

Започна преди две години и ще приключи сега през декември. След това ще подготвим и запишем нов албум и започваме ново турне.

Синът ти пак ще се сърди.

Да, надявам се, че вече започва да свиква. Мисля, че да имаш дете, е най-хубавото нещо в живота. Кайро е фантастичен. Когато се появи той, си дадох сметка какво е важно и какво – не. Човек е склонен да се вторачва в някакви малки неща и да си втълпява, че са толкова важни. А когато станеш баща, разбираш, че повечето неща в живота са много относителни. Че най-важното е да бъдеш здрав и щастлив. И че това единствено има значение.

Кайро е моята любов, но един ден ще стане на 18, ще отлети по свой собствен път, ще живее собствения си живот и ще забрави за мен. И ще ми липсва. А моята страст музиката ще остане.

Мисля, че човек трябва да съчетава грижата за себе си с любовта към децата си, да им дава цялата любов, която им е необходима, но и да продължи да бъде отдаден на това, което обича, на професията си и след като стане родител. Това важи и за жените, и за мъжете. Затова и моята приятелка, макар че е майка, се старае да работи своята професия. Опитва да гради кариерата си. Тя е била актриса. Сега повече режисира. След като направи няколко късометражни филма, работи върху пълнометражен. Снима и реклами.

Какво е за теб любовта и как би описал романтиката?

Любовта е най-прекрасното нещо, от което всички имаме нужда, за да бъдем щастливи. Иска ми се тя да управляваше света. А романтично за мен е да можеш да осъзнаваш чувствата си, да им се наслаждаваш без значение дали са тъжни, весели, любовни. Имало е периоди в живота ми, в които съм бил склонен да ги игнорирам, да се правя, че ги няма. А те се появяват, за да бъдат изразени, не за да бъдат потискани. И мисля, че романтично е да говориш за тях, да реагираш така, както те ти диктуват, да живееш с тях, да признаваш стойността им.