Ара Маликян: Щастлив ли съм, значи съм вкъщи

Вечеря на свещи

Лилия Илиева 04 February 2019

Снимка: Микаел Стефанов

 

А защо го носиш?

Защото тя почина и ние бяхме близки.

А другите пръстени откъде са ти?

Този с червения камък ми е от Токио, този – от Милано. Нямат някакво специално значение. Когато си харесам, купувам.

Кой се грижи за стайлинга ти?

Аз. Не съм изглеждал винаги така. Имаше време, в което се опитвах да бъда някой друг. Когато работех в света на класическата музика, се стараех да изглеждам като класически музикант.

Носеше фрак?

Да, разбира се. Но за мен това беше изкуствено. Случваше се в периода, в който търсех своята собствена личност. И трябваше да се освободя от целия този протокол да бъда класически музикант. Никога не съм се чувствал такъв. Малко по малко започнах да бъда по-истински и да се доближавам до себе си, да се откривам. Сега знам кой съм и съм по-щастлив.

Гледах филма „Бохемска рапсодия“ и там по време на един спор в групата Фреди Меркюри попита Брайън Мей: „А ти кога ще се подстрижеш най-накрая?!“ Брайън отговори – никога, аз така съм се родил, с тази прическа.

Да, разбирам го. И аз се чувствам така. От осемгодишен нося дълга коса. Като малък имах много големи уши и майка ми решила, че така може да ги крием. Може и Брайън Мей да има дълги уши. (Поглежда хитро.) Не знам.

А тези големи обици защо са ти?

Харесвам бижута и този стил и си купувам. Нося ги. Като ми писнат, си купувам други.

Говорихме за периода ти на класически музикант, продължаваш ли да свириш в Националния оркестър на Испания?

Вече не. Работата ми на концертмайстор приключи преди 10 години. Велик опит. Аз работя и печеля свои собствени пари от 15-16-годишен. И знам какво е независимост. Много музиканти мечтаят да свирят в Националния оркестър. Беше престижно да съм част от него, при това бях трийсетгодишен. Но не ми подейства добре. Качих повече от 20 кг, защото мразех живота си. Беше скучно. Отивах, свирех и се отегчавах. В почивката висях в кафенето, ядях, като всички. Свириш, ядеш, свириш, ядеш. Ако си артист, да си част от оркестър е фрустриращо. Трябва да се съобразяваш и да бъдеш воден. Казват ти какво да правиш и трябва да го правиш. Приятно е, че ти плащат. Но аз имах нужда от повече, имах нужда да бъда свободен, да експериментирам, да летя, да създам свое собствено шоу, да опитам какво мога. Беше много трудно да се реша да напусна заради сигурността и месечната заплата, но това е най-добрият избор, който съм правил някога.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР