Януари е, студено е, Радичково време е. Време е за истории от Северозапада. Както казва Йордан Радичков в едноименната пиеса - „януари е най-българският от всички месеци.“ Може би неслучайно ни напусна именно през януари.
Подарявам ви моите седем (или повече) януарски вдъхновения от един безсмъртен писател и истински човек. И дано провокират във вас желанието да се потопите в творчеството му. Защото „като навеят януарските преспи, каква ли не езическа гад не се юрва от горите към селата и покрай пъртините. Клечи и дебне нещо да мине. Да ти кажа ли, Ангеле, зиме всичко гледа да е по-близо покрай човека, звяр ли е, грип ли е, дух ли е, все се навърта покрай човека. А човекът тогава покрай какво да се навърта?“
Навъртайте се покрай книгите...
Откъси от пиесата „Януари“
Двама души отидоха през преспите и ги няма никакви! Вместо тях два вълка ще се съберат сега тука. Ни има да ти каже някой какво е станало, ни нищо. Най-добре е човек зиме да се навърта около къщата си. Дето викаше баща ми едно време: зиме си стой вкъщи, каквото те търси, вкъщи да те намери!
.....................
ВЕЛИКО. По телевизията един доктор говори за грипа, всичко знае за грипа, откъде иде, как се размножава и прочие, само не знае как се лекува. Същият тоя доктор разправяше по телевизията, че най-много се прифаща, кога човек общува. (Киха.)
СУСО. Като общуваш, кихай сега!
ВЕЛИКО. Добре, ама аз не съм общувал. Ни съм общувал, ни нищо, а трети ден се съсипвам от кихане и каквото лекарство да вземам, не помага. Едно време това не го е имало.
АНГЕЛ. Едно време болестите били по-свирепи. Че чума, че холера, че сипаница!
ВЕЛИКО. Опекунинът на баща ми умря на сто и четири години, от него съм слушал как чумата ги прогонила по горите. Ама цели села се вдигат и отиват по горите, да се крият от нея, опекунинът на баща ми, и той се вдига да се крие в Керкезката гора. Добре, но чумата, като не намира никого в селото, тръгва и тя през Керкезката гора и почва да вика: Иване, ей, Иване, не се крий, обади се, щото те виждам! Ако Иван повярва или се изплаши, излиза иззад дървото, дето се крие, и чумата веднага го тръшва, казваше опекунинът на баща ми. Кой бил по гявол и си трае зад дървото, оцелял, който бил по-глупав, чумата го помита. Сега грипът не те вика, ами влиза направо в къщата ти, без да го забележиш, като айдук се вмъква. Човекът се изгяволи, болестите - два пъти повече се изгяволиха.
..................
ИСАЙ. Грипът много се разпространи, другари. От Нова година насам три или четири пъти го срещам по кръстословиците. Викам си, щом и по кръстословиците тръгна тоя грип, значи, много нещо се е навъдил, особено по градовете. Тука, в нашия северозапад, обаче още не се е разпространил.
АНГЕЛ. По градовете всичко се въди в повече.
ИСАЙ. И инфарктът се навъди по кръстословиците. Яд също много се навъди. Щом прочета гняв с две букви, веднага пиша яд и винаги излиза вярно. От години почти нямаше болести по кръстословиците, имаше повече планини, повече реки и морета. От кръстословиците съм изучил всичките планини, като почнеш от Хималаите и свършиш с Кордилерите. Само че Кордилерите тъй и не ги разбрах как трябва да се пишат. Едни ги дават като Кордилери, други ги дават като Кордилиери. Писах до вестниците да се уточнят как точно да ги дават в кръстословиците, но вестниците изглежда, че не се уточниха, и сума време си вървя по старому - ту Кордилери, ту Кордилиери. То е като Исус, родителите му го кръстили Исус, а ние му викаме ту Исус, ту Сусо.
...................
СУСО. Хората един по един се вдигат от селата, кой отива при сина си в града, кой при дъщеря си, а те не му викат на това изселване, а викат миграция. Че каква миграция е това, Крумовото! Крум Иванов просто си вдигна багажа, и една каруца зеле с багажа, и отиде при сина си в Берковица, щото човекът си направил апартамент в блок, а те му викат миграция. Много дума надойде от града и вдига прахоляк по селата, а нашите думи не могат да идат в града, да вдигнат и те малко прахоляк. На това отгоре и ти си седнал да се травматизираш и да разбереш тенекето ламарина ли е или не, а на мене не ми даваш право да накарам гражданята да си блъскат главите, за да разберат клюводървеца кълвач ли е, или кълвача е клюводървец! Дай ми две ракии, Ангеле!... Гражданинът обича да си блъска главата, обича да спори и прочие. Вижте вестниците, сума време вече спорят със софийската община пчелата домашно животно ли е, или не е домашно животно. Общината казва, че е домашно животно и че не може да се развъжда в София, щото ще хапе народа, а вестниците казват, че не е домашно животно и че може да се развъжда.
...............................
ИСАЙ. Не стига, разбира се, ако човек сам не се напъне! Вие говорите не знам какво и що, а като ви попитам за някой водоравен или отвесен въпрос, не можете да ми отговорите. Не може да седиме ние прости, както е било от памтивека, и само да мааме с мотиките или да сечеме гора по бранищата. Я идете в града да видите какво е! Где какво надникнеш по канцелариите, ще видиш, че чиновниците ни маат, ни нищо, ами всеки седи, значи, забил нос в кръстословица. Че ние нали от учените хора трябва да вземем пример, няма да вземем пример от простите! Въобще, кога човек се рови в кръстословиците, все ще научи по някоя нова дума, те думите така се пренасят. Едно време християнството са го пренесли калугерите, кучешката бълха е пренесена от кучето, защото е домашно животно. Бълхата постепенно се е опитомила покрай кучето и тя е станала домашно животно. То така си върви!
ЛАЗАР. Много нова дума надойде.
ВЕЛИКО. Аз не знам дали тия думи не носят грипа. Всичко почна да се разпространява, както си иска.
ИСАЙ. То е, защото времето го иска. Кой сега от нас казва пиле? Никой не казва пиле, ами всички викаме бройлер.
ЛАЗАР. Викаме бройлер, но бройлерът не е пиле. То е шушумига. Ако моят петел беше бройлер, никога нямаше да ми вкара лисица в капана. Пък моят петел е от старовремските, седем лисици досега е вкарал в капана, кога рече да кукурига, цялата Керкезка гора го чува. Кукурига като флигорна.
СУСО. Дървата в печката пищят и правят мехури, изглежда, че някъде говорят за нас.
..............................
ТОРЛАК. Много обичам зиме, кога ни затрупат вълчи преспи, да седя на топло в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, виу, виууууу, печката бумти весело, в долапа на печката цвърти свинско месо и от една страна, Лазаре, свинското, от другата ти страна, Лазаре, жената, а от третата страна бялото котле с виното, Лазаре. Към което ти е кеф, към това можеш да посегнеш, ей, ей, Лазаре!
......................
ИСАЙ. Тъй ще се търкаляме ние като жироскоп из нашия северозапад и ще кръстосваме къде пътищата на тоя живот, къде словата на тоя живот и навсякъде около тебе ту отвесно се изправят въпроси, ту водоравно, отвсякъде те заобикалят, сочат те с пръст и ти подвикват: Отговори! Като се вторачиш повече в тях, изведнъж разбираш, че цял живот трябва само да отговаряш, и не ти остава време поне веднъж в твоя живот ти сам да се изправиш в целия си въпросителен ръст и с целия си въпросителен ръст да извикаш на живота: ти отговори!... Скланям смирено глава, братя, пред въпросите на живота.
