А как се стигна до сватбата?

Два месеца след първата ни среща той ми предложи брак, аз приех и тогава започна най-веселата част – организирането на сватбата. Не бяхме казали на никого. Мисля, че е хубаво в това да има някакво тайнство. Пък и винаги съм се страхувала от сватби, не знам защо. Направо изпитвах ужас. Заради стреса, на който се подлагат хората около организирането на сватбата, забравяйки за себе си и за човека до себе си. Но се оказа, че май без този стрес сватба не става.

На сватбите винаги нещо се обърква. Доколкото знам, английската кралица Виктория например си забравила сватбения букет и икономът й трябвало бегом да й го донесе. Какво се случи при вас?

Много исках сватбата да е около Коледа и преди Нова година. Първо, защото 2017 ми донесе дълго чакана и мечтана роля (Раневска във „Вишнева градина“ , постановка на руския режисьор Василий Сенин – б.а.) и мъж. И второ, защото житейският ми опит показва, че ако не сграбчиш момента и не направиш веднага една такава стъпка, а я отложиш, после енергията се разпилява и нищо не се случва. Допитах се до приятелка астролог и тя взе да отхвърля всички дати, които й предлагах. Венера била наранена, не знам си какво... Накрая ми каза „правилните“ дата и час – 20 януари, събота, 13 ч. Записахме се за граждански брак и лудницата продължи. Аз имах много репетиции тогава, документите на Джонатан се забавиха и от Гражданското ни заплашиха, че няма да ни оженят. Занесохме ги в деня преди сватбата, когато си купихме и халки, и чаши, че дори и моята рокля.

Ама нали младоженецът не трябва да вижда роклята!

Ние всичко организирахме заедно. Роклята ми е италианска, лека, фина, в екрю, като на Жулиета. С нея спокойно можеш да си пиеш мартини на някой гръцки остров. Оказа се, че ми е дълга, и се наложи да я скъсявам часове преди сватбата. Добре че шивашкото ателие в мола, откъдето я купихме, работеше в петък, в 9 вечерта. Кумата ни Албена Ставрева ми зае пръстен със син камък, а най-добрата ми приятелка от училище Ивайла – огърлица. Имах си и нещо старо – прекрасни златни обувки, тип сандали, купувани от Сицилия, на висок ток, супершик.

Как мина самата сватба?

Най-интересното бе, че месец преди сватбата разбрах, че точно тази събота – 20 януари 2018 г. – Плевенският театър за първи път ще работи. Решили да опитат и да видят дали ще има публика през уикенда. Така че в деня на сватбата си аз трябваше да играя във „Вишнева градина“. Исках да им кажа, че се женя и няма да мога, но Джонатан ме убеди, че не е нужно да го правя. И така, бракосъчетахме се по обяд, след това пътувахме до Плевен, аз си изиграх ролята, а след края на пиесата директорът на театъра съобщи на публиката за нашия брак. После изневиделица мъжът ми се появи на стълбата, която е част от декора, с микрофон в ръка и ми се обясни в любов пред всички. Беше много красиво и магично, ще го помня цял живот. Това е съдба – сватбата ми да бъде в театъра. След това направихме луд купон в клуба на театъра. Всички актьори дойдоха с красивите си бални костюми, които носят в трето действие, и някак животът и сцената се сляха в едно. Джонатан иска да правим още една сватба, защото държи да имаме и църковен брак. И понеже не е православен християнин, решихме да се покръсти. Сега чете разни книги за православието.

Такъв човек ли чакаше?

Аз се бях отказала да чакам. В предишните ми връзки все нещо не беше точно, усещах границите и това ме напрягаше. Не обичам да ме контролират, но в същото време съм търпелива и деликатна. Когато обаче прекалено дълго се съобразявам, започвам да се чувствам некомфортно, ставам лоша. Обяснявах провалите си в любовта с това, че партньорите ми не са имали нищо общо с моята професия и понякога трудно са ме разбирали. В един момент си казах: явно не мога да имам всичко! Вероятно тъй като моите родители дори като възрастни се държаха за ръце непрекъснато, аз съм имала такива изисквания и към собствените си връзки. Като не ми се получаваше, просто си тръгвах. Тази общоприета схема, че трябва задължително да се оженим, да заживеем с някого! Аз винаги съм искала да ми се случи с истински партньор, а не просто защото трябва да имам деца, къща, кола... В последните години енергията ми отиваше изцяло в професията ми, исках да си играя ролите и се отказах да чакам. И точно когато се отказах, срещнах Джонатан. На мен и в живота, и в кариерата всичко ми се случи на късна възраст, но Крикор Азарян, моят професор, казваше: интересен актьор е онзи, чийто живот е грапав.