А родителите ти?

Най-силно съжалявам, че майка ми почина преди две години и не успя да види тези най-щастливи мои мигове. Мама беше невероятна жена! Тя първа ми вдъхна любов към театъра. Въпреки че съм преминала през доста трудни моменти, без никаква работа, и много пъти ми се е налагало да започвам отначало, майка ми безрезервно вярваше, че мястото ми е на сцената и че един ден ще имам големи роли. Напоследък тя имаше тежки здравословни проблеми, борихме се заедно три години и съм щастлива, че през 2015 г. нейният лекар дойде на премиерата на „Театър, любов моя!“, а после й беше подарил цветя с думите: „Знаех, че дъщеря ти е актриса, но тя е голяма актриса“. Когато отидох да я видя в болницата, тя сияеше. А иначе преживяваше трудно всички мои любовни раздели, но никога не натрапваше мнението си. Когато баща ми почина, докато разчиствах лятната ни къща, намерих дневника на майка ми. Бях потресена! В него тя разказва за любовната история с баща ми. Видях родителите си като герои от филм и си дадох сметка, че няма как и аз да съм друга. После вплетох цитати от този дневник в спектакъла „Балада за Георг Хених“ по романа на Виктор Пасков. Така майка ми продължи да живее за мен на сцената.

Какво от България показа на Джонатан?

През лятото бяхме на надсвирването с гайди в село Гела в Родопите. Беше страхотно – истинска фолклорна музика, величествена природа. Показах му и Рила, планираме да изкачим Мусала. Той ми е обещал да ме заведе в Япония и да изкачим Фуджи, но каза, че е много стръмно и затова – първо Мусала! Изключителен познавач е на Япония, на японската кухня, и по-специално на сушито. И понеже аз обожавам суши, ми е показал най-добрите места за суши в София.

С какво се занимава той в момента?

(смях) С бизнес, но напоследък има повече кастинги от мен. Оказа се много артистичен – свири на китара, пее невероятно, особено AC /DC. Актьорът Стефан Денолюбов, който стана наш кум, пък го препоръча на кастинг за един късометражен филм. Избраха го, после го каниха на още два кастинга и сега го очакват две филмови премиери. В България има такъв стереотип – че едва ли не след 40 си приключил с всичко. Че все по-трудно ще си намираш работа, а какво остава за личен живот. Тези клишета обезверяват хората. Джони твърди, че в Америка това е най-хубавата възраст. Аз също съм убедена в това. Много хора ми писаха, след като се разнесе новината за сватбата ни. Дори една актриса, над 60-те, която дълго време живее сама, ме попита: Мислиш ли, че и за мен има шанс? Разбира се, казах й, стига да вярваш и да си готова.