Даниел Рашев: Познай какво държа в ръката си – съня или смъртта

Вечеря на свещи

Ваня Шекерова 21 December 2018

Снимка: фотография Микаел Стефанов, грим Габриела Начкова

 

На какво?

От двайсет години ползвам само Azzaro Chrome. И си имам история за този аромат. Играхме в Париж един месец „Черното руно“. Живеехме в един малък хотел. Един ден, като отидох да тегля на постерминал на рецепцията и заговорих жената, тя ми каза, че името й е Жанета де Паскалин-Гамел и е собственичката на хотела. Заговорихме се, два-три часа. Тя ми разказа целия си живот. Това беше преди Коледа, когато свършвахме нашето турне и си тръгвахме. Отивам аз да си взема довиждане с нея в офиса, беше приготвила подаръци за целия персонал на хотела. А на мен ми дава една кутия с Azzaro Chrome. И оттогава така.

Каза, че четеш фантастика, какво напоследък?

Сценарий. Но любима ми е Урсула Легуин, която казва: „Само в мълчанието има слово“...

„Лявата ръка на мрака“?

Не, „Землемория“. Така започва. „Само в мълчанието има слово, само в мрака светлина, само смъртта е живот. Прорязва небето полетът на ястреба…“

Каква памет имаш!

Да, второто изречение на трета страница е: „Мисли, когато палиш свещ, защото вече хвърляш сянка“. Знаеш ли кога един зъб е болен? Когато започнеш да го усещаш. Същото нещо е със свободата. Когато започнеш да я усещаш, значи не си свободен. Това е състояние на духа. Започнеш ли да го коментираш, него вече го няма.

Какво смяташ за истински свое?

Аз не умея много неща. Има хора вундеркинди, могат да свирят, да пеят. Умея две-три неща и гледам да ги правя добре. А истински притежавам способността да се учудвам. Може би затова станах фотограф, за да се вглеждам в нещата, да ги разгадавам. Интригува ме етимологията на думите, затова и пиша. Между другото, имам доста сценарии в главата си. Като например за документален филм „Българинът като вирус“. Ние сме особени хора, никъде по света няма компактна българска диаспора като арменския квартал, турския, китайския...

Кога пееш?

Абе да ти кажа по време на операция ми е идвало да запея! За почти три години работа в болница разбрах, че никак не им е лесно на докторите, започнах да ги уважавам повече. Ако бях на 20 в момента, бих записал медицина, бих специализирал анестезиология. Познай какво държа в ръката си – съня или смъртта...

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР