Ти присъства ли на раждането на сина си?

Не. Раждането си е женско тайнство. И аз съм старомоден и скучен човек.

Вярвам, че не си се представил като такъв пред жена си, когато си я срещнал за първи път.

Жена ми е сценограф, и то много добър. Марина Додова. Срещнах я в Ловеч, където си бях отишъл за два дни, а тя правеше представление там с Николай Поляков. Със сестра й Джина, която също е сценограф. Чудих се коя от двете да избера, но избрах правилната, надявам се. Майтапя се, естествено.

На теб кога за първи път ти разбиха сърцето?

Отдавна беше. В Ловеч всичките ни гаджета бяха от немската, там бяха много напред с материала, нямаше случайни момичета. Та една от тях ми каза нещо много странно, от една песен на Пинк Флойд:
Hey, you!
Out there beyond the wall,
Breaking bottles in the hall.
Can you help me?
И започна първото ми писане. Беше ужасно бърза любов, голямо горене. Разделихме се, после влязох в казармата. По принцип не понасям страданията и депресиите. В живота си съм бил в депресия за около 40 минути и през тези минути съм написал неща, които харесвам и до днес.

Да пием за нещастието, Дани, то винаги е по-продуктивно от щастието на твореца!

Човек пише, когато има синусов ритъм. Когато си в златната среда, ти е равно, все едно си умрял. В зоната на комфорт не правиш нищо. Не си продуктивен. Изкуството не се занимава с посредствености, а с крайности, с екстремни състояния.

Луда ли беше сватбата ти?

Като реших, че ще се женим с Марина, й купих рокля. Бях във Виена да снимам с Тодор Колев „Невероятните приключения на един Арлекин“. Видях една черна рокля на цветчета на витрината на H&M, влязох да я купувам. И тъй като не знам размерите на жена си, прегърнах манекенка. Трябваше ми по-малък размер и ми казаха да отида в другия им магазин, там имало. Понесохме се с Башар Рахал с метрото, той играеше циганин, когото водех да проси. Хората ни гледаха малко особено, стискаха си чантите. Както и да е, купих аз роклята. И чак като я облече Марина, видях, че не е на цветенца, а на черепчета. Но рокля всъщност не й трябваше – врекохме се голи-голенички под надпис „Нудизмът забранен“, както и паленето на огън. На любимото си място на морето. Бяха ни свидетели две стада диви прасета. През деня аз купих две сребърни халки от единствената отворена сергия в Обзор, ето, нося моята досега. Ако решим да се разделяме, пак ще отидем там, ще ги свалим и ще ги хвърлим в морето. По пътя към „олтара“ спряхме и аз й набрах макове и разни други полски цветя. Тя си направи букета, умее ги тези неща. За всяко голямо събитие Марина си шие рокля, а аз ходя до нея като човек от друга планета. Тя има стил, аз гледам да съм подреден, чист, компактен. И да мириша добре.