Преди да повдигне популярността си като д-р Врабчев, актьорът е издал две стихосбирки, бил е фотограф на терен на американски продукции у нас, участвал е в някои от тях, изиграл е Цар Борис Трети в руския сериал „Ванга“, оженил се е на пуст плаж през нощта, готви на жена си вече 10 години, но ако трябва сега да избира професия, би станал анестезиолог.

Каня актьора Даниел Рашев на вечеря на свещи, очарована от образа на д-р Врабчев в сериала „Откраднат живот“. И през цялото време, говорейки по телефона с него, не зная кой е отсреща – „днес съм бил на шест операции“, „казвай, че съм в шокова зала“, „защо говориш на нос, вземи си едни капки от аптеката“ са репликите, с които събеседникът ми отбива всякаква друга представа за себе си, освен като за практикуващ лекар.

Казва, че не дава интервюта, но за EVA ще направи изключение. Уникален шанс да разберем какво се крие зад фасадата на актьор, който „не е пораснал след последния дъжд“, но за него не се знае кой знае колко. И за да е още по-вътре в последната си роля на д-р Врабчев, не приема да вечеряме и съответно да го снимаме другаде, освен в операционната. Което предполага и меню в съответния стил – с помощта на фирма Top Cat Catering го докарваме до нещо като парти за Хелоуин, „кърваво“ поне на вид. Макар да съм предупредена, че Рашев не обича алангле и субпродукти, мисля да го изненадам с храната. Той обаче първи ми взема акъла, носейки ми да прочета неговата – втора! – стихосбирка.

Ей с тази поезия ме уби! Образът, който развиваш в „Откраднат живот“, и подозирам, че влагаш в него твърде много от оригиналната си персоналност, не предполага поезия... Ироничен, дори циничен.

Това, че д-р Менгеле е рязал хора, не значи, че не е свирил на цигулка.

Да не си правил и това, поне като дете?

Нееее. Навремето улицата ни формираше като характер. Имам късмет родителите ми да са готини хора, баща ми почина, майка ми си е жива и здрава и продължава да прави каквото си иска. Тя е мъжка майка, доста крайна в изказа си. Аз и брат ми готвим благодарение на това, че тя ни показа и ни остави да се оправяме сами. Брат ми е готвач, в Щатите се научи на италианска и френска кухня. Сега готви в Германия в една военна база на НАТО. Аз също от малък готвя, жените много харесват мъжете да им готвят, нали. Готвех на Марина всеки божи ден в продължение на 10 години. Защото я обичам. И ми е тъпо някой да ми влиза в кухнята.

На какво друго те научи майка ти?

Научи ме да чета и малко след това й казах, че е тъпа. Не съм научен да целувам, за мен прегръдката е истинският израз на обич. Майка ми е серт човек, тя те обича, без да ти го показва много-много. Нейната максима е, че като сме се родили мъже, да се оправяме в този живот.

И ти специално как се оправяше?

Бележникът ми не беше отварян нито веднъж от майка ми, не е имало защо. Бях отличник. Спортувах джудо, за да имам време, записах СПТУ със специалност стругарство. В последния курс се сбих и ме изключиха, затова завърших като частен ученик.

Какво може да те накара да излезеш от кожата си?

Аз не съм нервен човек. Може да ми скачат на главата дълго време, но мразя неправдата спрямо беззащитните – деца и възрастни. Пубертетът ме подмина. Пропуших чак в казармата. Преди да вляза, гладувах 40 дни, да видя какво е. Бих искал да изкарам и един месец в гладуване с мълчание, но все не мога да намеря време. Накрая на този период на мълчание всяка дума, която изказваш, ти е ужасно важна, скъпа и вкусна, разказвали са ми го приятели, които ходят да мълчат в един манастир в Япония. Това е смисълът на всяко едно лишаване, иначе всичко ни идва някак си наготово.