Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Адриана Попова 18 ноември 2018

Правилният начин да се поклониш по японски

1 Ако тялото ви предаде, къде ще идете да живеете?

Въпросът на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд успя да ми влезе в главата, след като прочетох книгата й „Здравето на сърцето минава през устата“. Няма къде, наистина, освен ако не вярваме в прераждането. Но и там нещата не са особено розови, защото идеята, че мога да летя като волна муха в следващ живот, продължаващ между 7 и 10 дена, не ме радва особено.

И за да не ме предава тялото, за пореден път го заведох на физкултурни занимания. След няколко години спорадични посещения на басейна, сега дойде ред на фитнеса. Винаги съм го смятала за чиста досада, но животът ме опроверга. Или по-точно треньорът ми Пламен от клуб Pulse. Още на първата тренировка му обясних какво не мога да правя поради различни здравословни причини, включващи и обикновен мързел, а именно: подскоци, бяг на място, рязко изправяне от лег, вдигане на тежки предмети. Вместо да ме насочи към ТЕЛК, този Пламен наведе леко главата си на една страна, замисли се и измисли. Измисли какво да ме прави 40 или 50 минути и на мен дори не ми е скучно!

2. От моши моши до уки уки

След „Моши моши, Япония“ Юлияна Антонова-Мурата издаде „Уки уки, Япония“. Ако „моши“ в превод от японски означава както „ало“, така и „мога ли да ви помогна“, „уки“ се превежда като „чувството, когато подаряваш някому усмивка, обич и внимание“. Иван Кулеков, който беше на представянето на новата книга във Военния клуб, каза, че Япония прилича на Оня свят, по-доброто място, на което всички се надяваме да се озовем един ден.

Само че не е на небето, а в морето.

През 50-те години японското правителство решава, че ще въведе като задължително обръщението „сан“ („господине“, "госпожо", "госпожице") за всички социални прослойки. В резултат внукът на Юлияна нарича Юки Сан приятелчето си от детската градина Юки. Рибката в аквариума също е сан.

Япония не е еднозначна страна, разбира се, за различните й лица са писали много „външни“ автори: Амели Нотомб, Всеволод Овчинников, Никола Бувие. Юлияна обаче е избрала да вижда не просто интересното, а доброто в тази страна, неслучайно Кулеков нарече книгите й учебник по доброта. И вероятно също неслучайно 7 тиража и 16 хиляди бройки от „Моши моши, Япония“ са изчерпани.

На представянето тя обеща да напише книга „Може може, България“, с която да представи България пред японците отвъд киселото мляко, розите и Детския радиохор. Предполагам, че ще успее да изненада и нас.

3. Манджа с грозде

Приятели ни поканиха на вечеря, официално озаглавена „манджа с грозде“. Шеф-готвач в това семейство е мъжът, лекар по професия и един от най-удивителните кулинари, които познавам. Определям го като природен готвач, лишен от всякакъв снобизъм. Вечерите му не са петстепенни, лишени са от еко или био фанатизъм, понякога дори десертът липсва, туршията не е изместена от рукола, но основното му ястие винаги е превъзходно. Може да са пържоли, опечени в тенджера под налягане, или панирана бяла риба, удивително пухкава, а с манджата с грозде той изкачи личния си Олимп. Беше съчетал няколко рецепти, включително от Джейми Оливър, и беше сготвил пиле с грозде в гювеч. Беше преобърнал като ръкавица нарицателното за безвкусно ядене, беше взел клишето, беше го счупил в стената и от парчетата му беше направил нещо добро – като артист.

4. Туршия и шампанско

В съвременната кулинария The sky's the limit. Паднаха доста табута, така че възнамерявам в най-скоро време да организирам сбирка под мотото „Кулинарно безобразие“. Колко ли души ще се осмелят да опитат комбинацията туршия и шампанско?

5. Да бъдеш Владо Пенев

Ходих на печа-куча събитието „Да бъдеш Владо Пенев“, свързано с 60-годишнината на Владимир Пенев. Ованес Торосян, Снежина Петрова, Дарин Ангелов, Дими Стоянович, Марта Вачкова разказваха кратки спомени за него, за това как ги е вдъхновил да изберат актьорската професия (Дарин), колко впечатляващ е бил в първи курс във ВИТИЗ, когато се появил с барета и пуловер (Марта), как по време на дългите морски ваканции във Варвара четял на почиващото по Меките скали актьорско войнство цели книги – Реймънд Чандлър и Стивън Кинг, и то на много висок глас, защото винаги имало някой на особено далечна скала, който не дочувал (Марта), че българското кино му е длъжник и трябва да се напише специален киносценарий за него (Дими). И все пак Марта, най-близката му приятелка, обобщи най-добре – не можеш да бъдеш Владо Пенев, можеш само да го обичаш и така да се доближиш до него.

Важи за всичко, различно от нас самите, нали?

6. Биволската ферма

В Странджа открихме много добро място – биволската ферма в местността Ковач на 2 км от полуразрушения град Звездец. Към фермата има малък ресторант и няколко бунгала – странноприемница „Ковач“. В менюто на ресторанта от биволите са основно прясното сирене, кашкавалът на плоча и киселото мляко. Месните специалитети са браяновска лукма, странджански дядо и супа от фазан. Край странноприемницата е красотата на Странджа, Велека със запенващите се по камъните води, надвисналите дървета и една изненада в клоните им – пауни, които прелитат над главите на гостите или се разхождат край паркиралите пред кръчмата коли. Някакъв див рай се е получил на това място, до което пътят не е чак толкова лош.

7. И благодаря за есента!

Купих първите коледни подаръци и започвам да настройвам сърцето си за зимните празници, въпреки че още не мога да спра да обичам тази невероятна есен, която 2018-а ни подари. Не си спомням по-хубава, наистина. Буквално ми се искаше да прегръщам като луда дървета и да правя не снежни, есенни ангели сред нападалите листа в парка. Довиждане, есен, и благодаря за красотата!

 

 

1 КОМЕНТАР
1
Мими
18 ноември 2018, 10:31

Не обиждайте Катя Паскалева така,сравнявайки я със средностатистическа актриса.

ТВОЯТ КОМЕНТАР