И се яви директно на обява за управител.

Да, в дискотека за 2800 души. Уговорих среща със собственика. Казах, че още не мога да бъда управител, защото знам какво търси, но не мога да му го дам в момента. За да управлявам 168 човека, исках да ги опозная, да им видя слабостите. И ми бяха нужни няколко дни. Предложих му да назначи ме за барман за 10 дни, без да ми плаща и да ми позволи да правя на бара каквото аз пожелая. Той се съгласи. Разбрах се със салонния управител да не приема резервации за бара, а за гостите без резервация да следи какво аз ще му кажа. Предложих на 13-те момичета, които работеха на бара, да събираме на едно всичките бакшиши и да ги делим, така че да има и за чистачката, защото нейната работа е важна. Настанявах мъже срещу жени от двете страни на бара. Черпех жените с шотове от името на мъжете. Момичетата от възпитание им казваха „наздраве“. Тогава мъжете поръчваха наистина питиета, за да ги почерпят. Момичетата връщаха жеста. И на финала, като започваше да се освобождава заведението, им предлагах да се съберем в обща компания. За една вечер вдигнах оборота с 300-500 евро от четири човека. Това шефът го гледаше на камера. След седмица ме назначи на сериозна заплата. Направих пирамида на бакшиша, от целия бакшиш на заведението – 12-15 000 евро на вечер, аз като управител взимах най-много. Оттам се разпределяше на следващите нива, дори и на охраната. И ме уважаваха и обичаха. Бакшишът започна да се вдига. Но оборотът също трябваше да се вдига.

И тогава извика албанците?

Да. Говорих с шефа, че знам, че е забранено за албанци тук, защото те не могат да се обличат, имат селски манталитет. Помолих да ми довери да влиза който аз кажа. В колата винаги имам 40-50 ризи. Купил съм различни от Zara, по 5 евро. И започнах да обличам албанците с по една риза, за която те са ми дали 100 пъти бакшиш. Научих ги – ако искат да ги пускам, да си обличат ризата всяка вечер. Бях ги „хванал“ като клиенти вече с колите. Не ме интересуваше дали стрелят по цял ден или продават наркотици, щом на бара са пичове, забавляват се, пият, черпят. Бях ги предупредил – само да ми правиш проблеми, аз ще те трепя пръв. Знам къде е баща ти, детето. Не ми пречи, защото ще си получиш заслуженото. Аз не заплашвам. Действам. Такъв съм, бе. Ако почна да се променям, най-вероятно няма да се харесвам на хората. Близо две години изкарах в тая дискотека.

Това има ли връзка с думата „кръвнина“, за която ми обеща да разкажеш?

„Кръвнината“ беше негласен морален закон в Албания преди години – ако аз по някаква причина убия някого, до 24 часа семейството му има право да убие всеки мъж над 18 години с моята фамилия. След 24 часа до една година има право да убие баща ми и братята ми. След година можеш да убиеш само убиеца. През тази година братята почти не излизат от вкъщи или ако им се наложи, са въоръжени. Пращат жените да пазаруват. Баща ми беше от тия, които уреждат взаимоотношенията. Тоест у нас идваха спорещите страни, искаха среща с него, той преговаряше, издаваше морални присъди. Ако е станала грешка, ги помиряваше. Много хора са си прощавали в моята къща. Баща ми го е наследил от дядо ми, който е бил партизанин. Трябва да го наследим и ние, но понеже живеем извън Албания, ще се падне на някой братовчед. То започва и да отпада, защото виновните вече отиват в затвора. Не знам дали е правилно, но поне имаше мъже и дума. А сега не знаеш какво може да се случи. В момента светът не е изобщо сигурно място. Затова ти казах, че отмъщението и манипулацията не са лоши думи.

Какво имаш предвид?

Оная вечер например се връщаме от кауза с нея. (Има предвид приятелката си.) Карам с 85 км на Ботевградско шосе и на един завой, на забранено, ме изпреварва голям ТИР. Мина като линейка. Пред очите ми изникна най-близкият ми приятел, който беше блъснат преди 3 години от ТИР и загина. Но си казах – човекът може да бърза много. И направих път. Изпревари по най-грозния начин и един по-малък турски камион пред мен. А насреща идваха 10-15 коли. Беше събота. Може да пътуват семейства по море, по сватби. Дадох газ, минах пред него, натиснах аварийни и спрях. Отивам. Излиза отвън човекът. Питам – ти семейство имаш ли? – Имам. – Аз също имам. Тези хора също имат – посочвам колите в насрещното. – Ма бързам. – Аз също бързам. Всеки бърза в живота за нещо. Ама това дава ли ти право да рискуваш живота на толкова много хора? Не! Извиних се на останалите, които бяха спрели. И му викам – сега оттука караш след мен в дясната лента до София с 60 км. Моите родители така са ме възпитали – не го подминавай и не забравяй както доброто, така и лошото. Отмъщавай! Трябва да се отмъщава. Абсолютно. В България се приема думата „отмъстител“ за лоша. А тя не е. Нито манипулацията е лоша дума. Ние ги правим такива. Както и обществото, което ги използва по най-гадния начин.