Какво значи според теб „манипулация“?

Ето например, аз сега виждам в теб капацитет. Ти си редактор в списание и ако те взема на кауза утре с мен, може с твоето спокойствие, с твоя начин на живот да ми помогнеш за една баба например, която е няма, милата. Ако ти не искаш да отидеш при нея, защото си си добре в твоя живот, аз ще те манипулирам да дойдеш. Влизам в главата ти и сменям начина, по който действаш обикновено. Не ти вредя, защото ще видиш и другата страна. Не вредя и на нея. А помагам и на себе си, правя връзка между вас. Манипулирам хората с клиповете, които снимам от мисии. Показвам им, че доброто побеждава. Ние направихме две-три хиляди хора в нужда щастливи. 10 000 са ни помагали с дарения, още стотици хиляди, да не кажа милиони, защото имам клип с 3700 гледания, ни следят. Говоря ти за стотици хиляди, които гледат и казват – браво! Аз не съм толкова добър човек, за колкото те ме мислят. Просто им доказвам, че доброто е възможно. И това е манипулация, обратната на тази по новините. Вече стигам до главните редактори и продуценти на най-сериозните медии и ми звънят с молба – Лео, имаме нужда от добра новина, моля те, къде си, да дойдем да снимаме. Ти представяш ли си – в най-гледаемия ефир имат нужда от мен. А аз съм никой. Това не е ли манипулация?

По-скоро вдъхновение, добър пример?

Аз манипулирам лошото да се превърне в добро. Защото когато виждам у някого нещо добро, се опитвам да го изкарам от него. Превърнал съм се в нещо като 112. Като ти се обадят, не може да не идеш. Не знам каква енергия получавам от тия каузи. Спя по 4-5 часа и се наспивам. Ставам сутринта и съм получил сигнали от 100-200 човека за някой бездомен. Пращам някого да провери. И мога да разчитам веднага на 150-200 човека. Много пъти ми казват, че направих огромна армия за доброта.

Нямаш ли моменти на прегаряне?

Не. Една вечер, например, работя на лаптопа и си пия чаша вино. Звъни ми стилистката на „София ден и нощ“ (в който Лео участва, в няколко епизода) и ми казва, че една баба стои три нощи на снега. Имаше много сняг през ноември. Викам – прави клип. Виждам я тази баба Дора, сред едни кашони са я изхвърлили. Няма как да отложиш за утре. Или си човек, или не си. Ако утре отида, служебно ще отида, ако ходя с душата, ще е днес. Защото ако е моя майка, какво ще правя? Ще кажа – чакай? Без да съм заклет лекар или депутат, аз си действам просто. Затова ме мислят за герой. Не знам защо медиите ме обявяват за „Доброто сърце на община София“, „Доброто сърце на България“. И ме награждават за достоен българин. А аз нямам българско гражданство, нито искам. Уважавам България, но съм си албанец. И не се чувствам добър. Добър означава да не правиш лошо никому, а ако някой ми пипа детето... веднага ставам лош. Всеки човек има копче. Аз се чувствам справедлив.