Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Мария Попова 21 октомври 2018

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Мария Попова и "Нейните 7"

Заслушах се в едни детски думи, които тази седмица толкова много ме вдъхновиха. Думи на едно момиченце почти на 2 годинки. Простички, а всъщност толкова стойностни.

„Аз“ - Най-първичното осъзнаване на собствените възможности. Възможностите на „Аз-ът“. А те са хем толкова елементарни, хем толкова съществени. Аз пея. Аз ям. Аз пия. Аз плача. Аз се усмихвам. Аз живея. Аз съществувам. И когато протегне ръчичка нагоре и каже „Аззз“, знам, че тя скоро ще порасне „еййй толкова висока“. И този растеж няма да спре. Само физически достига определен максимум, а емоционално продължава цял живот. Ще й подскажа, когато стане „еййй толкова висока“, че душата ще расте още дълго. А възможностите ѝ ще са безгранични.

„Не“ - Най-утвърдителното съединение на две букви, които изразяват позиция, означаваща често и „да“. Впечатляващо е колко категорично звучи от устата на току-що проговорило дете. И когато каже „не, не, не“, в доста от ситуациите се чудя дали трябва да започвам преговори, за да я убедя в каквото и да било. На мен - възрастната, толкова ми липсва ей това твърдото „не, не, не“. Има моменти, в които изкрещявам най-неискреното „даааа“ само и само мама, тате, бате, кака, шефката, мъжа ми да не ми се сърдят. И така пренебрегвам себе си. И детето ми ще пренебрегва себе си. Но когато порасне. Ето защо, понякога обичам да слушам нейното „не, не, не“.

„Сама“ - Често ми бута ръката, за да действа сама. Оставям я, за да се насити. Да опознае самостоятелността. Тя ще й е верен съветник в живота. Но дълбоко вярвам, че в един друг период ще се научи да поема ръцете, които искат да помагат, защото те са най-ценни. Това съм го разбрала от собственото съществуване. Отричам максимата „Аз мога да се справям сама в този живот“. Подкрепям човешкия инстинкт да бъде опора за друго човешко същество.

„Дай“ - Чудя се как така тези малки ръце събират толкова много играчки накуп. Дай това, дай онова, дай и другото. Чувството за собственост е толкова ясно изразено. Спокойна съм обаче, че когато то срещне чувството на радост от споделянето с ближния, в ръцете ще има място за още по-голяма прегръдка.

„Пак“ - Тази дума в същината си е толкова изтощаваща. Предимно я чувам, когато й показвам как скача жабката. Краката ми изтръпват, но когато видя как се залива от смях и те краката някак продължават да скачат, и скачат, и скачат. И със сигурност в очите на прекрасния човек аз съм най-яката жаба. Какво повече да иска една майка. „Пак“ е дума, която те учи на постоянство, а то действително понякога е изморително.

„Гуш“ - Това е наградата в главата на малкия човек. Най-нематериалната. Най-искрената. Най-запомнящата се. „Гуш“ не е толкова дума, то е действие, чрез което детето расте. Понякога няма звук, а просто блясък в очите.

„Тишината“ - Когато спи, тогава се прокрадва тишината. А тя говори най-много. С любов ти говори. Със спокойствието на детското сърце.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР