В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Ирина Иванова и "Нейните 7"
Като дете много обичах да слушам плочите с приказки на „Балкантон” – „Червената шапчица”, „Алиса в страната на чудесата”, „Снежната кралица”, „Дивите лебеди”. Бяха великолепно адаптирани и записани с гласовете на някои от най-големите ни актьори. Тези плочи си ги пазя и до днес, макар че са толкова надраскани от слушане, че дори ме е страх да ги пусна и да проверя. Пък и няма смисъл, защото ги знам наизуст. Всичките, заедно с песничките и с местата, където игличката на грамофона започваше да боксува върху някоя драскотина. Та в плочата с приказката за Алиса имаше една песничка, в която се пееше:
„Всичко е възможно за мен на този свят –
- и заек със часовник, и червен котарак...”
Сетих се за тази песничка, защото тя е изключително подходяща за химн на седмицата, която днес изпращаме. Поне на моята седмица. Всичко е възможно наистина.
Възможно е Бела, която всички в EVA познаваме от съвсем малко дете, изведнъж да се превърне в „16-годишният български модел Белослава Хинова” и да направи дебюта си на световния моден подиум под диригентската палка на лудия маестро Карл Лагерфелд в паметно ревю на Chanel, за което дълго ще се говори, защото, ако перифразираме Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени”, изведнъж се оказа, че в Париж „Гран Пале-то ти е до морето и морето ти е в Гран Пале-то”.
Възможно е да отидеш на гости на приятелката си X. и да я завариш в безпомощно състояние в суперяката й нова кухня, заобиколена от рояк малки кухненски уреди – домашна каменна мелница за брашно, хлебопекарна, дехидратор, уред за приготвяне на домашно кисело мляко, на домашен сладолед, на домашна паста, домашно суши и... Въобще не споменавам традиционните пасатори, блендери и миксери. Покани ме, за да полеем Великата Нова Кухня и я видях в ролята на нещо като американска домакиня от 50-те, но ъпдейтната версия - мелеше кафе (за да е прясно смляно), мелеше лимец (за здравословните палачинки) и режеше лимони за електрическата цитрус преса (за домашната лимонада). На плота до нея – задължителната чаша вино. Вече имам чувството, че нямаш право нито да готвиш, без да пиеш вино, нито да пишеш, без да пиеш вино. За да покажеш, че ти е кеф! И моята приятелка така. Веднага ми дръпна един монолог, че вече всичко ще си приготвя у дома, за да знае с какво храни децата си. Пък и колко са вкусни домашният хляб, домашното кисело мляко, домашните сушени домати и домашният сладолед, разбирам ли? Без химия. Без консерванти. Без Е-та. Е, и?! – питам я аз. Защото в онзи момент изведнъж разбрах как хитро и подмолно пак ни вкараха в капана на кухнята! При това с чаша вино в ръка. За да не забравяме нито за секунда, че ни е приятно да сме там, а не е по задължение. Ами то не остана кво да си купува човек! Моята приятелка си прави сама и майонезата, и пастета, и има дори уред за домашна шунка!!! През 15 минути праща на мъжа си списъци с продукти за пазаруване, за да има с какво да прави... всичко, което прави. Кошмар! Кухнята й е като някаква фабрика – непрекъснато произвежда хлябове, млека, шунки... „Какво да ядат децата в училище! Нали трябва да им сложа в раниците някакъв свестен сандвич с домашни продукти! Няма да ги оставя да се тъпчат с боклуци, я!” Лудница, казвам ви!
Та исках да кажа – всичко е възможно! Дори след толкова десетилетия феминизъм във всевъзможни форми и вдигане на шум до небесата, отново ни върнаха в кухнята. И аз готвя почти всеки ден, кво да правя! Нали трябва да показвам, че се грижа за духа и тялото си, както и за тези на семейството, и нали трябва храната да е приготвена с любов, и така нататък... Не смятам обаче да се фанатизирам по въпроса, ако позволите.
Възможно е Лейди Гага – най-екстравагантната от екстравагантните попзвезди – да се покаже пред публиката си такава, каквато е всъщност.Гледах „Роди се звезда” (A Star Is Born), където Гага е шокиращо обикновена – онзи ден, пресичайки Женския пазар, срещнах поне три момичета, които ми заприличаха на нея. Тя е еманация на обикновеното и въпреки това – каква звезда!
Възможно е да са направили точно по този начин градинката пред „Свети Седмочисленици”! Човек си мисли, че не е възможно, обаче е. Все едно някой е пльоснал преоценен килим върху гранитогреса в хола си, а на заден план – фототапет с църква. Онази френска поговорка, че лошият вкус рано или късно води до престъпление, не случайно е измислена. Отгоре на всичко трябвало да ни харесва! И ни призовават да изчакаме само още малко и тогава ще видим истинския замисъл на строителите на съвременна София. Тръпки ме побиват!
