Какъв мъж би допуснала до себе си?

Нормален – мъж с ценности, който си държи на думата и на когото мога да разчитам. Игрите не са ми интересни. Не обичам да се гоним, да си играем. Мисля си, че няма нищо по-просто от това един мъж да е истински. Ако им е толкова сложно, да слагат по една пола. За мен има значение енергията, която носи, която ми дава, да е много положителна и да усещам това постоянно. Да ми се усмихва и да ме зарежда.

Случвало ли ти се е да срещнеш мъж какъвто го описа?

Да, но обстоятелствата невинаги са подвластни на нас.

Със семейство, с умен позитивен и любящ мъж до мен, който да ме подкрепя във всичко и когото ще подкрепям и аз. И поне две деца, на които със сигурност ще отдам нужното внимание, но и винаги ще работя. Човек, когато иска, винаги може да намери време и да работи, и за децата си.

Подкрепяш децата от ателие „Прегърни ме“. Разкажи повече за това.

Става въпрос за деца без родители. Една Коледа реших, че трябва да направим нещо красиво по случай празника и Люба Ризова ми каза за тяхна изложба. Беше благотворителна. Преподавателката Милена Нейова ги събира от различни домове в ателие „Прегърни ме“ и художници, артисти се опитват да разберат какъв е талантът им и да им помагат да се развиват. Милена събира хора като мен да помагат за каузата. Посещавам ги, когато мога. Преди две седмици импровизирано заснехме Господари на ефира… Разделихме ги на групи – сценаристи, адреналинки, репортери, водещи. Дадох им микрофон, научих ги какво да питат. Бях им оператор. Някои от децата дори не могат да говорят нормално, заекват, имат различни проблеми, но да видиш как плъзнаха всички в парка Заимов, взимаха истински интервюта. Хората много им се радваха. И много добре се получи. В момента го монтирам. Нямаме право да показваме на екран лицата им, защото са деца, лишени от родителски грижи. Но за тях това беше голяма радост и ще го гледаме заедно. Даже вчера разбрах, че едно от момиченцата е прието в Художествената академия.

Какво ти е интересно извън журналистиката?

Обожавам да пътувам. Обикалям из цяла България. Ходя на планина, из разни манастири. Много обичам спокойствието там. Аз съм вярващ човек и постоянно си посещавам силно енергийни места, които ме зареждат. Любимо ми е гръцкото море. Ходя и на българското, макар че не е много съхранено и има малко по-особени хора. Скоро бях на Фестивала на розата в Казанлък. Ама толкова е красив! Имаше Фестивал на носията, състезание по народни танци от различни държави, базар за картини, икони, носии, дрехи, сувенири – все български, изложба на розе от цял свят. Бях на розобер! Да! Два дена. Местните хора се бяха облекли всички в носии. Пуснаха ни в лехите. Показаха ни как да берем. Донесох си вкъщи едно чувалче.