И попадна в „Господари на ефира“.

Не, още докато бях в Сливен, на едно море се запознах с Влади (Василев) и Боби (Ваклинов). Попитах дали търсят регионални репортери. Дадоха ми номера на редакторка, която да предаде на Джуди (Халваджиян), продуцента ни, за мен. Помолиха да заснема репортаж, за да добият представа. Отидох с камера пред общината на Сливен, където имаше паркинг с бариера, за да не влизат други коли, освен общинските и тези на хората, които ходят в общината. Човекът, назначен да го пази, оставяше бариерата отворена и си ходеше където иска. Влизах, излизах. Него го нямаше. После се появи, кри се в кабинката. Ходихме след него. Точно репортаж тип Господарите. Ще кажеш, че цял живот това съм правила. Джуди ме покани на среща, беше преди четири години. Когато започнаха да ми се развиват нещата в „Господарите“, реших да се фокусирам при тях.

Как попадна на конкурса за плеймейт?

Аз съм фотомодел от 6-годишна. Поканиха ме от агенция Визаж, много пъти. Казаха, че им трябва хубаво русо момиче и че тъкмо ще покажа, че не всички са глупави. Вече работех в сливенска медия. Приех. Уговорката ни беше снимките да са красиви, а не пошли както на голяма част от момичетата, които се втурват и започват да вършат глупости, мислейки, че е красиво. Снимах се. Беше интересно.

Има ли мъж до теб?

На 13 и 14 февруари беше публикувала свои снимки във фейсбук с огромни букети? Това е просто ухажване. Не е важно. От две-три години не съм имала сериозна връзка. Свободна съм и си търся човек. Аз лично се привързвам градивно. За мен емоцията се получава с времето. Дори в началото да я няма, ако виждам добро отношение, искреност, честност, уважение, обич, мога да полудея по този човек и без преди да е било така. За мен това са важни неща и когато човекът ги проявява към мен, това му е сигурен шанс. И другото е, че щастието обича тишината и действията! Говориш ли твърде много за нещо, то се обезсмисля. Аз съм човек на действията, думите само оковават емоциите. Обличат ги в рамки и ограничения!

Предполагам, че след като си на екран, вече доста по-трудно допускаш до себе си?

Да, по-внимателна съм не само към мъжете. Комуникативна съм, но съм поограничила хората в личния ми живот. Наскоро доста разчистих кръга около мен. Прецених, че е време да спра да се раздавам на всички и да го правя само за хората, които заслужават. Мисля, че съм разчистила тези, които ме натоварват. Живея доста по-спокойно и с хора, които наистина ме зареждат положително. Гледам да се щадя, защото съм от тези, които дават, дават, дават и ако другата страна не се усеща колко точно да вземе, става голям дисбаланс. Един от най-добрите съвети, които съм получавала, е повече да обичам себе си.

На кого се обаждаш, когато ти е трудно?

На никого. Правех го преди. Забелязала съм, че колкото повече се оплакваш, толкова повече имаш нужда да го правиш. Като се оплачеш на един, решаваш, че трябва да се оплачеш и на друг. И става омагьосан кръг. И не решаваш нищо, нито се отърваваш. Напротив. Проблемът става по-сериозен и вероятно го задълбочаваш, като говориш непрекъснато за него. После очакваш хората да изпитат съчувствие. А това са абсолютно излишни неща. Вярвам, че човек трябва да си изживее това, което му се случва, а не да се оплаква, затова в трудни моменти се затварям в нас, пия вино, размишлявам и чета, гледам филми.