Как се озова на Санторини?

С майка ми отидохме на почивка и много ни хареса. Наехме си квартира, потърсихме си работа. Бях на 18-19, завършила гимназия, зная английски, работя много. Била съм сервитьорка в бар, барманка, пиар на заведение, работила съм в бутици за дрехи, за обувки. Две години бях консултант търговец в златарско ателие. Там се изкарват истински пари. Златната улица в градчето Фира е популярна в цял свят. Много богати и известни хора пазаруват там. Брус Уилис е влизал в нашия магазин. Анджелина и Брад Пит си купиха къща в Ия и Анджелина беше спряла с яхтата си до острова, но не успях да я видя лично. Томи Лий и приятелката му са влизали в заведение, в което работех. Актьори от турските сериали идваха редовно. Островът е малък и всички се познават. Местните са различни, добри, усмихнати. Живеят все едно целият свят се върти около Санторини.

Защо реши да се върнеш?

Заради всичко. Исках промяна и да се развивам вече в моята си област. Докато бях в Санторини, завърших бакалавърска степен по журналистика в Бургас и магистратура в Софийския университет. На всеки два-три месеца пътувах със самолета, за да си вземам изпитите. Упорита съм много. Хвана ли се за нещо, няма отказване. Не е лесно човек да променя живота си и да започва всичко отначало, но много обичам да го правя. Хубаво е да градиш постоянно, не да буксуваш.

А май си била близо до голяма гръцка сватба? 

Не. Имах тригодишна връзка с едно момче. Запознахме се в кафене, имаше ресторантьорски бизнес. Живеехме заедно, но нещата приключиха. Честно казано, не съм привърженик на грандиозни сватби. Представям си да се омъжа много по-романтично. Например на остров, на плажа, аз съм си морско момиче, да съм с някаква бяла рокличка и само с любимия човек и фотограф, да ни снима.

Имаш ли модел за взаимоотношения между мъж и жена, на който се възхищаваш и би искала да повториш?

Да, на маминка и дядо. Харесваше ми, че са неотлъчно заедно. Във всяко семейство си има проблеми, караници, неразбирателства, но дори скарани, трябваше ли нещо да се прави като семейство, те винаги бяха заедно. И никой нищо не разбираше. Както казваше маминка, това никога няма да го забравя – Еви, каквото си става вкъщи, си става. Тук сме си у дома. Всичко можем да си кажем, всичко може да се случи. Излезем ли навън, сме едно цяло и точка. Навън е друго нещо, друг свят. И така живях – в задружно семейство. Тодор Колев им е кум. Залюбили са се в Шумен, където дядо ми бил изпратен да работи от Лом, а баба ми заминала да учи от Преслав и живеела на квартира у Тодор Колев. И понеже той е бил свидетел на любовта им, им станал кум. Но не поддържаха връзка.

Какво се случи, когато се върна в България?

Бях отсъствала 10 години от Сливен. Животът беше различен. Хората също. Приятелите ми от детството – 4-5 на брой, живееха кой във Варна, кой в Бургас, кой в София. Чак след шест месеца започнах като репортер в „Сливен прес“, онлайн медия. Бързо станах главен редактор. Разработих я. Правех си всичко абсолютно самичка. Превърна се в нещо като онлайн телевизия и от местна стана регионална. Написах няколко статии за инцидента в базата с боеприпаси в Стралджа-Мараш – разкрития по документи, които никой друг нямаше и които прикачих към статиите с обяснение какви нарушения са извършени. Тогава ми се обадиха от Министерството на околната среда и водите в София. После директорът на Евроком ме покани в София и станах директор новини, но исках да съм си в екшъна, да съм част от случващото се, а не да гледам отгоре. Около година бях редактор в телевизия „Европа“. От пет сутринта правиш всички информационни блокове, на всеки половин час. Актуализират ги, пишеш ги, пишеш бланкове на водещите, организираш екипите, които пускаш из София, за да ти носят новини, които редактираш и междувременно си на пулт, за да говориш на водещите в слушалката, защото предаванията са на живо. Оцелях.