И оставихте 20 и няколко годишния Ивайло Герасков с тези сини очи сам, във Враца? Твърде неразумно!
Милена: Оставих го да прави каквото иска! (към Ивайло) Хайде де, разказвай и ти! Няма само аз!
Да не е луд точно за този период във Враца да разказва!
Ивайло: Ами остави ме да правя каквото искам там, но с мисълта за теб!
Милена: След половин година и той си дойде, роди се синът ни и започнахме в театър „София“. Там сме от 1982 г.
Това са 35 години! Целият ви живот! А имате ли си някакви мании?
Милена: Както казах, той е абсолютен маниак на тема музика.
Ивайло: По едно време си озвучавах вкъщи филми за собствена употреба. Виждам в програмата, че ще дават някой хубав филм, който ме интересува, по телевизията. Обикалям видеотеките из целия град, намирам филма на видеокасета, с превод. Свалям текста на ръка. После записвам филма от телевизора, защото е с много по-добро качество, а за мен качеството на изображението и звука са много важни, и после сам си озвучавам филма.
Милена: Дааа, това в онези тежки години около 1995 г., когато нямаше никаква работа за актьорите.
Пазите ли ги тези касети?
Ивайло: Гледах ги онзи ден тези кашони със старите видеокасети. Сега всички тези филми ги имаш в супер качество!
Обаче без уникалния дублаж!
Ивайло: Имаш всичко – на дискове, със субтитри. А касетите ми с музиката – същата работа! Бийтълс, Стоунс... Аз съм ги правил тези касети с такава любов! Голяма играчка, ходиш, записваш тайно, по нощите. А сега, за да я имаш тази музика в превъзходно качество сега, веднага, не е нужно да положиш никакви, абсолютно никакви усилия! И всичко това, целият ми труд, страстта ми сякаш се обезсмислиха.
Милена (иронично): Ти се обезсмисли.
Ивайло: Слушам ги онези записи от онези години. И какво? Нищо. Губил съм си времето. Съвременните млади хора обаче не могат да изпитат това – тръпката и удоволствието, че сам си си намерил любимата музика – минал си през препятствия и накрая си успял. Сега всичко е на едно кликване с мишката на компютъра разстояние. Сега всичко е наготово. Но това никому не е интересно.
Напротив, интересно е. Кой беше най-добрият ви дублаж?
Ивайло: С Милена.
Милена: Той ме измародерства. Викам му: Няма да се занимавам с глупости. Работя само срещу заплащане. И той ми вика...
Ивайло: Ама аз ще ти платя бе. (смях) Но кой само филм дублирахме заедно! „Влюбване“ с Робърт де Ниро и Мерил Стрийп.
Страхотен филм!
Милена: Страхотен.
Ивайло: И си озвучихме „Аладин“ – за да пускаме филмчето на Мартин. Тогава и качествени анимации нямаше. Аз озвучавах всички роли, а тя – само една, на принцесата!
