Единайсет фотографии, от които струи светлина, нежност, сила и обич. Пред обектива на Светльо Караджов застават актьори, режисьори, музиканти и журналисти – бащи и техните дъщери, за да изпратят през месеца на световната инициатива Movember своето емоционално послание за отговорността към мъжкото здраве. 

Целта на Movember е да повиши информираността с фокус превенцията и ранната диагностика на рака на простата – едно от най-честите онкологични заболявания при мъжете над 50 години. В България кампанията се организира за първи път през 2012 година от „Хил клиник“ и оттогава се отбелязва ежегодно със съдействието на Съюза на артистите. 
Фотографският проект „Остани до мен, татко!“ е представен във фоайето на Народния театър „Иван Вазов“ до края на ноември. 

EVA припознава в Movember своя кауза и отваря страниците си за силното въздействие на 11-те прекрасни фотографии. За да продължат да живеят проектът и неговото послание и в тихия  диалог между читателите и списанието. 
Предстои да преживеете портретите и откъсите от личните писма-послания на дъщерите към техните бащи, които придружават всяка история. 

Юлиян Вергов и Алена Вергова

Здрасти, Татс. Няма да те питам: „Ко стааааа?“, защото знам, че вероятно си в репетиция или пътуваш към далечна турне-дестинация (…), ама пък е супер, че след малко и аз влизам да играя представление (…) защото винаги съм мечтала да работя и правя това, което правиш ти (…)  Благодаря ти, че ти си доказателството, че добрите актьори остаряват красиво (… ) Иска ми се да помниш всичко, заедно да го помним вечно този чуден живот. Иска ми се да не се ядосваш за малките неща (…) Защото така върви светът, ние с теб нали казваме „че всичко си върви като по ноти“, то така е трябвало да стане (…).  

Герасим Георгиев-Геро и Йохана Георгиева 

До тате. Надявам се, че не слушаш „Куийн“ без мен в колата или пак да си си обръснал брадата! При мен всичко е наред – само дето ми липсват шегите, които пускаш случайно... Дано работата да не е много, но предполагам, че е... Все пак ти се справяш супер с всичко, което правиш, и успяваш да постигнеш много. Обичам те и гледай само да си здрав и на крака със здрави колене, за да ме забавляваш, пък и не само мен!

Румен Угрински и Анита Угринска 

Ехо, тате! През последните няколко години съм далеч от теб и не се чуваме често, но искам да знаеш, че ми липсваш. С всеки изминал ден тук в Белгия се усещам колко неща от „скучния“ ми график ми липсват (…) Вече съм на 22 години, можеш ли да го повярваш? Не съм просто един кисел тийнейджър, а съм жена с амбиции за живота и бъдещето си (…) Но не се притеснявай, храня се добре, ям си плодовете, пия си витамините и тези три буркана с мед се използват за най-хубавата шипка. Бих ти казала: „Не ме мисли!“, но знам че ти винаги мислиш за мен (…) Сега, докато ме няма, искам и ти да се грижиш за себе си. Храни се добре, обличай се дебело, лягай рано и не забравяй колко много те обичам. Много, много, много. Казах ли много? Много.

Атанас Пенев (Б.Т.Р.) и Мартина Пенева

Татко, знаеш ли, през последните години разсъждавам върху нашите взаимоотношения и стигнах до заключението, че ние сме станали много добри приятели (…) Един от най-важните и скъпи моменти в моя живот е да те наблюдавам сутрин – как си правиш кафе на кафеварката (…) Така и аз пропих кафе, защото следвам този ритуал на първите стъпки в живота всяка сутрин – с това тихо уединение (…) давам си сметка, че на едни взаимоотношения им трябва повече тишина и уединение. А с теб съм ги имала и ги имам (…) Пожелавам ни много повече такива моменти, защото напоследък сме се превърнали в безусловна подкрепа един за друг в професионалните ни пътища – особено ти за моя, без която, разбира се, не мога…. Обичам те – знаеш. Че си ми най-голямата опора и подкрепа – също знаеш. 
Така че те чакам на сутрешно кафе и малко тишина. 

Стоян Радев и Ясмина Радева

Казвала съм ти много от нещата, които мога да напиша. 
Възможно е и да не съм. 
Допускам, че няма нужда да се говори много. 
Ти знаеш… 

Марин Янев и Кристина Янева

ИЗВИНЯВАЙ, 
ПРОСТИ МИ, ОБИЧАМ ТЕ, 
БЛАГОДАРЯ! 
ОСТАНИ ДО МЕН!

Ники Кънчев и Мари София Кънчева 

Ти си вдъхновение за много хора и трябва да си горд с това, което си постигнал през годините. Не искам никога да забравя топлите ти ръце, които винаги ме успокояват и ми дават сила. Искам да остане споменът, че си до мен винаги, когато ми е най-трудно, и че мога да разчитам на теб безусловно. След десет години искам да знаеш, че винаги много ще те обичкам и ще носиш част от мен навсякъде, както и аз от теб. Обичам те много и съм страшно доволна от теб! 

Пенко Господинов и Калина Господинова 

Здрасти Тат, помниш ли надуваемото кану до нос Калиакра? Как тръгнахме с ентусиазъм, без план, но колко забавно беше. Стигнахме лесно и бързо. Ние като сме двамата, изобщо не премисляме нещата и действаме спонтанно, което ми е едно от любимите неща. На връщане течението беше срещу нас и единственият вариант, който имахме, беше да гребем с общи усилия (…), но се справихме и стигнахме до брега (…) Ти тогава ми даде увереност, ако не беше ти, щях да се откажа (… ) След десет години искам да чета твоя книга, която още не си написал, но ще я пишеш в малка къща край морето в Гърция, където ще ловиш риба. Дотам ще те закарам аз, защото си ми обещал да ме научиш (…) В края ще ти кажа най-важните думи, които присъстват в нашето ежедневие: добро утро, лека нощ, обичам те, има ли нещо за ядене. 
Където и да сме, пак да си ги казваме. Много те обичам. 

Георги Кадурин и Лора Кадурина

Животът понякога е като едно много бурно море – непредсказуем, силен, понякога дори плашещ. Но ти винаги си бил моят пристан (…) Не искам никога да забравяш, че винаги ще бъда твоето малко момиче. Това същото момиче, което се качваше на стъпалата ти, за да танцува с теб на музиката от „Красавицата и звяра“. Тези моменти са част от мен – и от нас. Искам споменът за нас винаги да бъде белязан от смеха. Нашият смях – онзи, който звучи силно, искрено и леко, дори когато денят е бил тежък. Смехът е нашият език, нашият начин да казваме „всичко е наред“. А след десет години… искам да знаеш, че каквото и да се промени, моето място до теб остава същото (…).

Сашо Диков и Петя Дикова 

Мили тате, сигурно като всеки родител си готов да умреш за мен, но готов ли си да живееш за мен? Моля те, върви на преглед, за да имаме повече време заедно – за да мога да виждам „Tati calling“, за да мога да искам съвет, за да ме критикуваш кой въпрос е трябвало да задам, да се посмеем на дрехите ми, да похвалиш готвенето ми... Искам да си здрав, за да помниш и разказваш какво е било преди нас, да се радваш и гордееш с това, което оставяме след нас. А и за да помниш как аз съм била дете, защото човек е дете, докато има кой да го помни като дете (…) Тате, ние с теб никога не сме били много добри в подаръците, но тази Коледа те моля да ми подариш това изследване  и си пожелавам под елхата да ме чака писмо с добри новини. Подари ми това (време), за да имаме повече време заедно. Обичам те! ПС. И моля те, днес ти вземи децата.

Христо Мутафчиев и Ая Мутафчиева

Татко, понякога ми се струва, че си като някой супергерой от филмите, но не с пелерина, а с онзи твой заразителен смях, който оправя всичко. (…) Когато ми казаха за тази кампания, за това как мъжете трябва да се грижат за себе си, за да „останат до нас“, аз веднага си представих теб (…) И точно защото знам колко си силен, понякога си мисля, че можеш да забравиш, че имаш нужда от грижа. А аз имам нужда от теб. Искам да останеш до мен, татко, за да ме посъветваш, когато не знам какво да правя, за да ме изслушаш, дори и да говоря глупости. За да гледаме заедно филми, дори и да заспиш на дивана. Така че, моля те, грижи се за себе си. Не само заради мен, но и заради всички нас, които те обичаме. Защото твоята сила е най-големият ни пример, а твоето здраве е най-големият подарък.