А вашата мания, Милена?
Ивайло: Тя май няма.
Милена: Нямам.
Ивайло: Което показва, че си разумен човек.
Може би кулинарна? Освен грис, разбира се.
Ивайло: А, тя готви страхотно! (към Милена) Добре, що пък това да не ти е манията!
Милена: Чак мания! Аз винаги импровизирам. Правя го с огромно удоволствие, особено когато имам време и не съм изнервена. Готвя наистина много добре. По наследство ми е – баба ми беше страхотна готвачка, майка ми – също.
Ивайло: Напоследък си поразвалила работата, защото гледаш всичко да е полезно и то става все по-безвкусно.
Милена: Да, пържени картофи и въобще пържено вече не готвя.
Кои са най-вкусните неща?
Ивайло: Забранените, разбира се. Пърженото. Сладкото. А тя прави и всичко безсолно, за да не ми се подуват очите. Но аз тайно си ям солено, сладко, всичко. И си се подувам.
Милена: Искам да е здрав и да сме колкото се може повече време заедно.
Вие сте в такава супер форма, че според мен ставате сутрин рано и тичате тук, в парка.
Ивайло: Аз вече не мога. Смениха ми ставата наскоро. Свърши с тичането.
Милена: Иначе преди той караше колело през зимата, ама в най-дълбокия сняг. В преспите. Двамата с Ицко Финци лудите...
Ивайло: Не с Ицко, с Йоско Сърчаджиев.
А кой вдига по-страстните скандали?
Милена: И двамата. Много бързо се палим.
Ивайло: Аз отдавна не се паля нито бързо, нито много.
Милена: Иначе имам вид на спокоен човек, но... Но! (смях) Не, и двамата не сме злопаметни във връзката си. Прощаваме си, минава ни. Извиняваме се. Но ето сега щяхме да се изпотрепем, преди да дойдем тук.
Заради интервюто ли?
Милена: Не, заради ремонта.
Е, ако човек не се скара с мъжа си или жена си заради ремонт, не е много нормално.
Ивайло: Тя иска нещата да станат идеални. Ако може – веднага.
Милена: И без да е мръсно. (смях)
За пари карате ли се?
Милена: Преди много се карахме.
Ивайло: Аз съм стиснат.
Милена: Ивайло, че е стиснат – стиснат е. Ненавиждам тази негова черта. И другото... Той непрекъснато отказваше снимки и роли. Не му харесва това или онова. Или иска да е в главната роля. И аз му казвам, че това все пак са пари. Особено когато бях още студентка, а детето – малко. Но той – не!
Безкомпромисен!
Ивайло: Глупак!
Съжалявате ли?
Ивайло: Разбира се!
Милена: Той винаги е смятал, че трябва всичко да е перфектно, а другите, като гледам, не придирят чак толкова.
