Някога работили ли сте в чужди продукции?
Ивайло: Аз съм работил преди години много. Но тъй като не знам английски, сега въобще не мога да се класирам.
Милена: Когато театралният режисьор Димитър Гочев замина за Германия, го покани и него, но Ивайло не отиде.
Ивайло: Ние сме много свързани с Димитър. Най-хубавите ми неща във Враца съм ги направил под негова режисура. После „Филоктет“ в театър „София“. Всъщност той замина за Германия благодарение на това представление. После ми се обади и каза: Точно такъв актьор като теб тук няма. Ела, ще научиш език и ще имаш друг живот. Но аз знаех, че това посмъртно не може да стане. Жена ми, детето... Аз език да науча на тия години...
Милена: Е, ти беше на 35! Но той тогава снимаше тук, играеше в театъра, нямаше особена причина да замине.
Ивайло: Тази работа изисква друг тип характер, много амбиция, страшен труд. Аз съм леко мързелив човек.
Сега се снимат много български филми. Само през 2017 са заснети 22!
Ивайло: Да, и някои от тях са много добри. Онзи ден гледахме „Слава“. И предишният на същите режисьори (Кристина Грозева и Петър Вълчанов – б.а.) „Урок“ беше много хубав. Младите актьори играят страхотно! Като в документален филм! Прекрасни са!
Кой от двама ви по-лесно прощава?
Милена: Ивайло. Аз, ако се заинатя или съм обидена нещо, мога много да мълча.
Ивайло: Абе да обобщим – по-зла си.
Милена: Ние сме много емоционални. Търсим подтекст, контекст на казаното и това задълбочава нещата.
А пазите ли някои скъпи подаръци, които сте си разменили?
Ивайло: Аз не правя подаръци.
Милена: Ивайло е ужасен.
А, да, заради скъперничеството, което вече обсъдихме.
Ивайло: Аз не правя подаръци, но не обичам и да получавам. За мен това е излишно нещо.
Милена: Което е отвратително. Аз пък съм точно обратното. Много обичам да правя подаръци, изненади. Като дойдат празници, измислям и купувам подаръци за всички – приятели, семейство, съседи, роднини... А Ивайло според мен ме гледа и си мисли: Ох, Коледа! Пак разхищение!
Ивайло: Абе не обичам тия празници! Хубавото им е само пиенето и яденето. Купонът!
Милена: Да, събираме се на къщата ни в Етрополския Балкан. Там ни е ханът. Ходим винаги, когато можем, но сега не сме били от Великден. Прекрасното е, че къщата ни е извън селото. В Балкана. Една рекичка минава под нас и ни шумоли. Като отидем там, всичко изчезва – ядове, неприятности. Оттичат се по реката. Аз много обичам земята, садя цветя....
Ивайло: По цял ден копае! По цял ден! Викам й: Спри! Направи нещо за ядене!
Кой е големият компромис, който всеки един е направил за другия за тези 30+ години?
Ивайло (след като и двамата мислят дълго): Няма един голям компромис. Има обаче много малки, които всеки ден правим един за друг, за да се чувстваме добре заедно.
