Видях една снимка от вашата сватба. Супер елегантна двойка!
Милена: Готината случка е отпреди сватбата. Определили сме вече датата, записали сме се за 25 август. Запазили сме големия ресторант „България“. И срещаме на улицата една двойка наши близки приятели, които ни изпреварват, и преди ние да им кажем за нашата сватба, те ни казват, че ще се женят познай кога – също на 25 август, също в „България“, само че долу, в бирхалето. Казахме им, че датите ни съвпадат и започнахме да се вайкаме как няма да си бъдем на сватбите и колко е тъпо това. Обаче не се уговорихме нищо, след което тайно и те, и ние си сменихме датите. И пак се оказахме на една дата. (смях)

Като в „Даровете на влъхвите“ на О’Хенри! Много готина история! И какво?
Милена: Ами нали има поверие, че две булки не трябва да се виждат една друга, та само мъжете ни ходиха нагоре-надолу между етажите.
Всъщност беше много красива сватбата ни, защото покривът на ресторанта се отваря, а навън беше лято, топло, всичко зелено, красиво. Ние току-що се бяхме върнали от морето – готини, с тен, малко а ла „Великият Гетсби“ бяхме. И после Ивайло го разпределиха във Враца и аз заминах с него.

Значи от ресторанта на „България“ с отварящия се покрив – във Враца.
Милена: Той изкара там две години и половина, аз забременях и се прибрах при мама. Във Враца плачех непрекъснато за мама. Бях много малка, на 18 само. Ивайло все ме питаше: Защо бе, писе? Защо плачеш? Нали да сме заедно... А аз – голям рев! Имахме една печка, подобна на днешните „Раховец“, която Ивайло кой знае защо беше сложил на висок плот и аз трябваше на пръсти да се повдигам, за да достигам тенджерата и да разбърквам каквото там готвя, а аз тогава му готвех основно грис. И картинката беше следната: аз на 18, с къса поличка, ей такива токчета, червило, разбърквам гриса на печката, без да виждам какво точно правя, и плача за мама.

Е, късата пола, токчетата и червилото са далеч по-важни от един грис, нали?
Милена: А, имахме един дунапренен дюшек на пода вместо легло. Едно време имаше младоженски заеми от 1200 лв., с които държавата помагаше на младите семейства да си обзаведат първия дом. 1200 лв. Обаче Ивайло ме изнуди – той е маниак на тема музика, и до днес е такъв – да дадем всичките пари от този заем за една уредба. И тогава един го излъга с едни долари и целият ни младоженски заем отиде за уредбата. Та това ни беше мебелировката – дюшек и уредба.

И да не забравяме печката.
Ивайло: Е, да, и печката – на човек по котлон. Освен това имаше режим на водата. Цяла нощ сипваш вода в някакви туби и бидони и тъкмо легнеш да спиш в три часа, те за наказание ти пускат водата в 5 сутринта. Абе романтика!

Да ви каляват!
Ивайло: Здрав дух в мръсно тяло!
Милена: И аз забременях и се прибрах при мама...