Тези дни се връщах с трамвай от новото местообитание на редакцията. По новия маршрут очите са още свежи и забелязват неща. Като почти пълната липса на цветя по балконите. Спорадични мушката изчерпваха растителността по фасадите, мисля, че забелязах и няколко сукулента, половин дузина декоративни кипариси с различен здравен статус. Собствениците на южен балкон практично го бяха обвили с изкуствен бръшлян. Дали му бършат прахта, те си знаят.

И аз като всички съм учила в училище „Изворът на белоногата” на П.Р. Славейков и си спомням едно дълго изброяване на растенията в ботаническата градина на Гергана, с което тя направо покруси везира и го отказа от любовните му планове, а именно: "всякакви ружи шарени,/ шарени жълто, алени,/ дребен босилчец черночък,/ син кремък, жълта латинка,/ бял кремък чисто сребърен,/ бисерно, росно леденче,/ крехка върбица клоната,/ стволяста камха рехата,/ червен седянко вечерен,/ синкави рохли ранници,/ карамфил зимен и летен,/ шибой ми кичест ператен/ и морав стратул бархатен" (цитирам не по памет, уви).

Далеч съм от мисълта, че всичко това трябва да цъфти по софийските балкони, въпреки че стволястата камха рехата, както и моравият стратул бархатен са известни с факта, че излъчват положителна енергия, подобряват емоционалния баланс, помагат при търсенето на себе си, както и при констипация и като цяло биха имали добро въздействие върху често намусеното градско население. Но един здравец поне? Това е растение, което, щом оцелява под моите грижи, би оцеляло при всякакви условия.

Преди години бях в Бидгошч в Полша, една доста по-северна страна. Времето беше мрачновато, сградите сиви, но по балконите цареше истинска цветна вакханалия... В Бидгошч може, в София не може. Защо?

Предполагам, че става дума за същия естетически вирус, който не ни позволява да си измажем къщите, да си подредим дворовете, да не загрозяваме планините и реките с боклуци, да не гарнираме с кенчета и фасове плажовете. Изобщо – не ни позволява да ни пука особено как изглеждат нещата извън сакралните предели на апартамента и къщата. Но пък ако мислим положително, така никой не може да ни обвини, че ценим само външната красота. Üzgünüm, червен седянко вечерен, не си ни приоритет. Не знам само, ако дойде някой везир, какво ще му изброява съвременната Гергана. Но както е казала Гери (вероятно от Гергана) Никол, която неведнъж е признавала, че черпи вдъхновение за творчеството си от П. Р. Славейков: „Аз ги карам да танцуват даже и без кока.”