Литературата е вмъкване в различни тела – това трябва да си запишат всички учители по литература, които се чудят как да пропагандират четенето. Литературата е вмъкване в различни тела и това не минава без травми, каза от сцената на Младежкия театър в София Георги Господинов, възстановил се наскоро от счупване на рамото.

Театърът беше препълнен с хора, дошли за премиерата на новата му книга с микроразкази „Всичките наши тела“. Литературни критици, актьори, една състезателка по тенис на маса, която предложи мач на Георги Господинов, защото той се похвали, че е много добър, възрастна госпожа с шапка и два реда перли – до мен, която следеше строго никой да не говори по време на представянето, известно количество кашлящи (не много, все пак), писатели, поети, графомани, колекционери на Господинов, както и собственичката на „Жанет 45“ Божана Апостолова, която с изнесения си глас обясняваше, че театралните зали вече са тесни за издаваните от нея автори. Факт.

Половината разкази са написани в Ню Йорк, където Георги Господинов живя 9 месеца като стипендиант на Нюйоркската обществена библиотека, за да работи по новия си, трети роман. Там той посрещна и 50-ия си рожден ден, заедно със счупеното си рамо и семейството си. Без да е екстремен спортист, Господинов е чупил доста неща по „всичките свои тела“.

В Младежкия той дойде с обичайното си високо и леко прегърбено тяло на човек, който винаги е готов да клекне, за да погледне света през очите на котка, на куче, на пълзящо дете. Или да се свие до размерите на мухата в „Естествен роман“. Както и да види Ню Йорк през клоните, листата и кората на гинко билоба – най-древното дърво на земята, което, малко парадоксално, е най-добре адаптиращото се към лудия ритъм на Голямата ябълка.

Георги Господинов сравни разказите в сборника с приписките, които някогашните свещеници и монаси правели по белите полета в библиите. Неща като „Зъб ме боля, та се не траеше“, надраскани до величествените изречения на Библията. Неща от всекидневието, което е нашият истински живот. (Най-много ми хареса всекидневието, отговорила дъщеря му Рая, когато я попитали какво й е харесало в Ню Йорк.)

Човек има чувството, че сам е преживял тези разкази, по-лошото, че сам ги е написал. Тази вечер ще ви прочета мои неща, само че написани от Георги Господинов – каза Малин Кръстев, един от хората, които четоха от сцената в Младежкия. Ръкопляскаха му много.

Представянето свърши в 8,15, когато Георги Господинов каза, че ще дава автографи във фоайето. Два часа по-късно все още даваше. Добър човек е, наистина добър.

 

Видеото е заснето от Чая Войкова