Идеята за „договора“ е на Сартр. Той наистина предлага брак на Симон, но тя отказва с ироничния (а може би не) мотив, че няма зестра и затова никога няма да се омъжи. Тогава Сартр на майтап й предлага да сключат договор, чрез който да се „вземат под наем“ за срок от две години, но после му хрумва да бъдат заедно, но без да живеят заедно и като си дадат свободата да имат колкото и каквито си искат паралелни връзки. Единственото условие е да си разказват един на друг и най-интимните подробности за тези връзки. Кастор все още е влюбена до забрава и идеята за този „пакт“ й изглежда толкова декадентска и бохемска, че тутакси се съгласява. Само че в началото дори не подозира до каква степен Жан-Пол Сартр смята да се възползва от въпросния „пакт“, по-известен днес като „отворен брак“. Истината е, че те никога не сключват брак и не живеят в общ дом. И според двамата обаче са обвързани в нещо като „духовен брак“ най-вече чрез безграничната свобода, която си дават.

Според някои обаче налудничавата идея за подобен тип връзка, изключително екстравагантна за времето си, е подшушната на Сартр от... раците. Именно в този период – преди да отиде войник – бъдещият голям философ експериментира най-интензивно с мескалина – халюциногенен извлек от вид кактус. По-късно споделя, че като резултат в продължение на няколко месеца където и да отидел виждал около себе си раци и омари. В началото решил, че полудява, но после започнал да си говори с тях и му станали нещо като невидими домашни любимци. Изчезнали чак в казармата, където в продължение на 2 години служил като метеоролог.

Симон, Сартр и сексът

През 30-те години започва голямото парти за Сартр и Кастор. Двамата прекарват дните си из кафенетата (най-вече прословутото днес Кафе дьо Флор), където пишат, пият, срещат се с приятели и любовници и постепенно сформират онзи кръг около себе си – предимно от много млади и красиви момичета и тук-там някое момче за Симон – който по-късно започват да наричат „Семейството“. Сартр, който въпреки физическата си непривлекателност винаги се е възприемал като донжуан, се гмурва в морето от жени с неутолим апетит. Има си свои методи на съблазняване и всъщност именно периодът на прелъстяване е далеч по-важен и по-интересен за него от самия секс. Много от жените, минали през леглото му и решили по-късно да осребрят общите им спомени, разказват, че като любовник той е хладен и механичен, с една дума – нищо особено. Пък и независимо колко бил влюбен в някоя жена, никога не прекарвал цялата нощ с нея и никога не забравял Симон. Напротив – тя била неговото вечно алиби. Трябвало да се види с нея, да прекарва повече време с нея и т.н. Повечето от жените около него я ненавиждали, но бързо разбирали, че тази битка е предварително изгубена.

„Протежетата“ на Сартр и Дьо Бовоар са млади момичета, задължително много красиви, често девствени, предимно от разбити семейства и винаги нуждаещи се от пари. Според упоритите слухове Сартр и Кастор, подобно на мошениците Лисицата и Котарака от приказката за Пинокио, прелъстявали тези момичета (и тук-там момчета за Симон, въпреки че тя изведнъж открила, че е бисексуална), но и поемали изцяло грижата за тях. Той работел по 15 часа на ден (в този период се появяват творбите му „Погнусата“ и „Стената“, както и стотици великолепни есета и критически текстове), за да издържа „харема“ си. Пишел дори и пиеси, в които момичетата да участват като актриси и по този начин да имат самочувствието, че сами си изкарват прехраната. „Семейството“ често пътувало, отново изцяло на гърба на Сартр. Много са момичетата, преминали през тази комуна – сестрите Олга и Ванда Козакевич, Бианка Ламблин, която била любовница и на Сартр, и на Кастор, Мари Вил, Арлет, Евелин... Сартр ги нарича „удавниците“, тъй като всичките имат една обща черта – изключително неуверени са, лесно изпадат в зависимост и нямат здрава почва под краката си. В някои от тях той наистина се влюбва – много страстно и за кратко, но повечето са просто момичета за по един ден. Въпреки това е изключително щедър към всички и някои обясняват евтините му дрехи именно с факта, че е раздавал всичко на любовниците си. Не можел да живее без жени. „Харесва ми да бъда с жена, защото съм отегчен от ума си“ – казвал той.