Мислите, че припаднали от истерично обожание фенове могат да бъдат видени само на концерти на звезди като Елвис Пресли, „Бийтълс“ и Майкъл Джексън? Е, жалко че няма как да надникнем в парижкия клуб Maintenant на 29 октомври 1945 г., когато един от най-големите философи на ХХ век Жан-Пол Сартр изнася прословутата си лекция за екзистенциализма. Присъстващи свидетелстват, че тълпата била такава, че на Сартр му трябвали 15 минути, за да стигне до подиума. Десетки припадали, полицаи и медицински лица ги изнасяли на ръце, а отвън чакали линейки и полицейски коли. Само във Франция в десетилетието след Втората световна война се случва това чудо на чудесата – философите се откъсват от скучния академичен свят и се превръщат в звезди, в истински светски величия – скандални, модерни, бляскави и дори... секси. Албер Камю, Морис Мерло-Понти и разбира се, най-вече смахнатата двойка Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, са култови фигури в парижките салони, уличните кафенета и клюкарските бюлетини.

Сартр и Бовоар. Той – висок около 1,60 м, почти сляп с едното око още от дете, с вечно омачкани, торбести, а често и тук-там с петна от вино и халва (любимият му десерт) сака и панталони, клошарски обувки, лоши зъби и обвит в облак от остър аромат на тютюн и поне половин бутилка скоч, носещ се на километър пред него. Тя – „тежка, атлетична, величествено елегантна жена“ (както я определя един от биографите й), която така и не пожелава да похарчи нито от времето, нито от парите си, за да изглежда истински красива и елегантна. Предпочита строгите (а по-точно казано – ужасни) дрехи, има колекция от шалове за коса, но най-много обича да ходи с еспадрили и... каквото намери. Въпреки това обаче първото, което забелязваш в Симон, не са дрехите, а буквално пронизващите й очи.

Дори и днес в някои медии се прокрадва един особен имидж на тази двойка, която в следвоенните години е кошмар за всички пуритани. Представяни са къде на шега, къде не толкова като дяволски изчадия, съблазняващи невинни девственици и кръстосващи денонощно улиците, баровете и нощните клубове, за да опитат от всяка форма на поквара веднага и по много. Странностите им, необикновената им връзка, безразборният им сексуален живот, екстравагантният им непукизъм за това как изглеждат, как се държат и как живеят, шумният им атеизъм, комунистическите им убеждения, каузите им – за Алжир, против войната във Виетнам и т.н. Те са „прокълнатите“ деца на следвоенна Франция, първата модерна двойка, Адам и Ева на новото време, Бони и Клайд, разбиващи табутата и предвещаващи сексуалната революция. Както и да ги описваме обаче, фактите са си факти – те са едни от най-големите имена в литературата и философията на ХХ век, без които нито изкуството, нито обществото щяха да са същите. Екзистенциализмът, философското „откритие“ на Сартр, дава на изкуството темите за свободата на личността, за избора и т.н., а феминистичните идеи на Симон дьо Бовоар оказват такова влияние, че когато тя умира през 1986 г., един френски всекидневник излиза с огромно заглавие: „Жени, вие й дължите всичко!“

Кастор и бандата на Сартр

Двамата се влюбват насред Париж през 1929 г., докато учат в престижното френско висше училище Екол нормал. Сартр е на 24, а Симон – на 21. И двамата са родени в Париж, но той е от доста по-бедно семейство. Баща му, офицер от флота, загива в Индокитай, когато той е едва 2-годишен. Майка му Ан-Мари пък, освен първа братовчедка на Нобеловия лауреат за мир Алберт Швайцер, е, както я определя самият Сартр почти до края на живота й, просто... „млада и красива“. Сартр е възпитаван от дядо си, учител по немски, който много рано разбира, че внукът му е надарен с необикновен ум и проницателност. Затова, когато Ан-Мари се омъжва повторно и отвежда момчето със себе си в провинциалното градче Ла Рошел, той започва да гради планове как да го измъкне оттам и накрая все пак успява. На 15 години Сартр с огромно облекчение напуска новия си дом и особено втория си баща и се връща в Париж, където е записан в престижния частен лицей „Анри I“ и живее на пансион.