„По Мазовски или по Моневски?“ – пита актьорът, когото искаме да снимаме с някой от музикалните инструменти, на които е свирил и все още свири. Даже в сериала „Откраднат живот“ по Нова героят му доцент Мазов показа умения на пианото. Мони Монев е придал на персонажа си толкова много от своя характер, че разговаряйки с него, сякаш съм във филма – усещам иронията му, цинизма, амбицията, суетността... С кого си пия бирата всъщност?!

Когато споделям усещането си с учудените сини очи отсреща, ме плисва вълна от смях: Естествено, че у Мазов има част от мен, да не кажа, че предимно съм аз. Не само защото с цялото си същество, с гласа и тялото си пресъздавам този образ. Вграждам в него моя житейски опит и професионализъм и съм потърсил този типаж в себе си. Първоначално сценаристите ми подадоха някакви щрихи само, ако са имали някаква своя идея за този герой, то аз не я знам.

Ти какво дете си бил?

Злоядо. И свирещо на пиано.

Докъде стигна с пианото?

Продължавам да свиря.

Защото вкъщи има пиано. Откакто се помня, натискам клавиши. Така че някак си законно стана. Майка ми е свирила на пиано, сестра ми след това... Учил съм в музикално училище до осми клас. Свирил съм и на разни акордеончета, и на туба.

Пееш ли?

Вярно, но не добре. Всеки трябва да си знае мястото. Мисля, че много хора ни досадиха с опитите си да бъдат пенкилери. И трубадури – да пеят, да пишат, да могат всичко.
Изглежда, че и ти можеш доста работи. Освен в музикално училище, си учил и в механотехникум.

Баща ми, който беше корабен механик, беше много сръчен човек. А дядо ми, на когото съм кръстен, е правел мебели. Сега би бил дизайнер на мебели. Наследих инструментите му. А и уменията му. Сръчен съм. Обичах много и жиците, електротехниката, занимавах се с електроника...

Значи си мъж, който може да се справи с всичко със собствени сили вкъщи.

Да, преди мач. Поставям осветителни тела, разглобявам бойлери... Имам си инструменти и се забавлявам.

Как тогава ти дойде на ума да ставаш актьор?

Винаги съм искал да стана актьор. Дори и пианото, и механотехникумът не ме отказаха. Бях душата на компанията – шеги, смешки, етюди, скечове, глупости...

На кое казваш глупости?

Момчешки издевателства, хумор някакъв... Бяхме една група, карахме скейтборд, това и досега са най-добрите ми приятели. Осем години всеки ден съм карал скейт, десет изпочупих, сега имам само един и с него се пуснах и в сериала.

Дано не си практикувал нещо по-екстремно, че да трябва да го прави и доцент Мазов, много ще се затруднят продуцентите...

Абе летял съм и с делтапланер, и с парапланер, скачал съм с парашут, управлявал съм самолет.