От раз ли влезе в НАТФИЗ?

Със скок направо. Не съм ходил на никакви курсове, подготви ме един приятел от Бургас, който тъкмо беше завършил втори курс. Даде ми материали, насочи ме и поработихме около месец. Като дойдох тук, професорът ме взе.

Имало ли е момент, в който си се отчайвал и си се разкайвал, че си избрал тази професия?

Моят живот е доста интересен и не мога да се оплача. В момента, в който видях реалността, която на теория съм познавал винаги, в смисъл че в тази работа няма пари, се захванах и с бизнес. Изкарах си службата в Театъра на армията и после ме поканиха да остана там. Бях се запознал с едно момче, с което стартирахме бизнес с телекомуникации. Няколко години играх и в театъра, и развивах компанията Nexcom. Бил съм изпълнителен директор, ръководил съм 360 човека. Беше с американски инвестиции, тръгнахме от нулата, след това я продадохме.

Какво направи с парите от продажбата на този толкова печеливш бизнес?

Много питаш! Имам си бизнеси разни, но не искам да говоря за тях. Имам малко ресторантче, занимавам се с онлайн търговия, бил съм консултант.

Имаш ли нещо в Бургас?

Страхотна къща в центъра.

Малкото ресторантче как се развива?

То е вече на 7-8 години. Добре е, живурка си.

А защо си още ерген?

Не е да не са ме питали. Имах дълга връзка, 9 години, но се разделихме. Може би изпуснахме момента за дете и нещата така се развиха... Но животът е пред мен. Не искам да гледам назад, да се обричам да живея в миналото.

Какво се промени в живота ти след „Откраднат живот“?

Аз съм си същият. Само дето като отида в супермаркета, ми казват „Здравейте, докторе!“. Може да звучи плоско, но хората, които ме познават, отбелязват, че дори и след като съм бил шеф на голяма фирма, като се снимам тук и там и ме познават вече мнозина и ме спират по улиците, съм си същият, не съм се променил въобще. Не се вземам на сериозно.

Явяваш ли се на кастинги за чужди продукции?

Когато ме поканят, откликвам винаги, заплащането е добро. Играл съм със Салма Хайек, с Ейдриън Броуди. Говоря английски свободно, десет години съм бил все пак директор на американска фирма, поне по два пъти годишно съм ходил в Щатите на борд на директорите.

Какво ти се играе?

Театър! Сега съм в едно лирическо отклонение или може би завръщане. През октомври имах премиера в театър „Азарян“ в НДК – „Ако нямах лоши сънища“ под режисурата на Лили Абаджиева, с която сме заедно още от НАТФИЗ, бяхме в един випуск. През ноември в Театъра на армията ела да ме гледаш в „Черна комедия“ с режисьор Иван Урумов.

Моноспектакъл или по-точно Мони-спектакъл не те ли блазни?

За моноспектакъл човек трябва да има достатъчно какво да каже. Аз мисля, че все още нямам. Не съм подготвен. Това е трудна задача. Хората, които не го осъзнават, после си патят. За моноспектакъл трябва хубав текст – или да е писан специално за мен, или аз да си го направя по мярката. Не е невъзможно, но е рано. Мислил съм, но трябва да сме реалисти.

Как се забавляваш?

С приятели. Споделяме еднакви ценности, чувство за хумор.

Танцуваш ли?

Да, като бях по-млад, имах самочувствие, че танцувам добре. Сега повечко го правя, като съм сам. Като си пусна музика, току поподскоча малко...

Къде пътуваш?

На много места. Десет години не бях празнувал Нова година в България. Повече, петнайсет може би. С една група хора сме обикаляли. С мои приятели са самоорганизираме и тръгваме с усещането, че ще се забавляваме прекрасно. Както и става. Тези приятели са напористи, понякога и нахални дори, и аз също съм бил такъв, за да си постигнем целите. Да запазим места където ни се ходи, да ни пуснат там, където не сме запазили места. Страшни случаи съм имал. Били сме италианци, казвали сме, че водим някакви високопоставени особи от Украйна например. Не е имало място, където да не влезем. 2001 в Париж посрещахме новата година. Успяхме да влезем в Будабар, което беше топзаведение. Бяха всякакви постановки, важното е, че ни пуснаха...